Тази година голяма част от основните претенденти за „Оскар“ са биографични филми. И всички те са критикувани, защото представят реалните истории, които са ги вдъхновили, с твърде голяма творческа свобода.
Една от най-драматичните сцени в „Американски снайперист”, която е почти в самото начало на филма, показва Крис Кайл – героят от заглавието, да следи през мерника на пушката си дете с граната в ръцете, което се приближава към неговите колеги от американската армия.
Действието се развива по време на войната в Ирак. Кайл не се поколебава да дръпне спусъка, но за всеки зрител е ясно, че тази постъпка ще го тормози до края на филма. Отношението на военния именно към въпросната случка е ключово за разбирането на постъпките и характера му. В действителност обаче истинският снайперист от Тексас Крис Кайл никога не е убивал дете. В мемоарите му се твърди, че жертвата с гранатата е била жена.
„Един филм разполага само с два часа, за да разкаже една история. Затова и най-важното за създателите му е той да е верен на своя собствен дух – разсъждава американският писател Джим Дефелис. Той е един от съавторите на автобиографията на Крис Кайл, която е в основата на филма на режисьора Клинт Истууд „Американски снайперист”. – Понякога просто се налага да промениш някои факти, защото те не се вписват в атмосферата на филма.”
Крис Кайл се превръща в легендарна фигура сред американската армия в Ирак, защото по време на участието си във войната там, застрелва със снайпера си 160 души. Самият той загива през 2013 г., прострелян от друг ветеран в САЩ. Той няма как да коментира филма, в който ролята му се играе от Брадли Купър. Нито пък ще може да стиска палци на актьора, който ще се бори за „Оскар” за изпълнението си. Един от най-острите критици на „Американски снайперист” е документалистът Майкъл Мур, който твърди, че филмът възвеличава американския милитаризъм и превръща един убиец в герой. Освен сцената с детето в началото на филма, „Американски снайперист” проследява и дуела между Кайл и сирийския снайперист Мустафа, който се е случил само във въображението на сценаристите на драматичния екшън.
„Въпреки че има много разлики между книгата и филма, екранната версия успява да направи най-важното – пресъздава достоверно отношенията между Кайл и съпругата му – твърди Дефелис. – Може и да ви се стори странно, но за мен основен акцент в книгата е именно тяхната любовна история. А да наричаш човек като Кайл страхливец, както се изказа за него Майкъл Мур, означава, че не познаваш механизмите на войната.”
„Американски снайперист” не е единственият "Оскаров" фаворит, който свободно добавя или маха факти към историята. Олимпийският медалист – борецът Марк Шулц, например, обвинява в лъжа Бенет Милър – режисьора на филма „Ловец на лисици”. В спортната драма една от сцените загатва за интимни отношения между Шулц и милиардера Джон Дюпон. Въпреки че споделя, че „Ловец на лисици” предава достоверно ексцентричностите на Дюпон, Шулц е категоричен, че между двамата не е имало размяна на никакви ласки. Друга неточност във филма е решението на сценариста да събере случилото се в продължение на 12 години от живота на Шулц и Дюпон в едва 4.
„Селма” на режисьорката Ава Дюверней е номиниран за „Оскар” в категорията за най-добър филм. Посветен на организираните и предвождани от Мартин Лутър Кинг Мл. мирни маршове за правата на цветнокожите американци през 60-те години, филмът превръща президента демократ – Линдън Джонсън във враг на Кинг.
Една сцена от „Селма” намеква, че Джонсън е наредил на директора на ФБР да изпрати на съпругата на Кинг снимки, уличаващи лидера на цветнокожите в изневяра. В действителност Джонсън е бил съмишленик на Кинг и не се е опитвал да предотврати протестите.
„Игра на кодове” на режисьора Мортен Тилдъм разказва историята на създаването на машината, с която е разшифрован принципът за кодиране на информацията в нацистката армия на Третия райх. Тя е „дете” на математика Алън Търинг, чиято роля се изпълнява от още един "Оскаров" претендент – Бенедикт Къмбърбач. Като че ли това е и най-критикуваният филм по отношение на изопачаване на реалните факти. Филмът твърди погрешно, че Търинг е бил разследван по подозрение в шпионаж в полза на руснаците. Той никога не е наричал машината си „Кристофър” в чест на своята младежка тръпка. Не е имал и контакти с директора на британското разузнаване. Нито пък негов колега го е шантажирал, че ще разкрие хомосексуалността му.
Историята, че Търинг се самоубива, защото е бил подложен на химическа кастрация, също е неточна, според историците. Той наистина е бил съден заради „неприлично поведение” и е бил кастриран, но мнозинството учени твърдят, че смъртта му, причинена от отравяне с цианид, е била вследствие на неволен инцидент. Журналистът от „Гардиън” Алекс фон Тунзелман се възмущава в своята рецензия за филма: „Едно е да имаш творческа свобода, а съвсем друго е да клеветиш един велик мъж като тълкуваш както си искаш отвратителния предразсъдък на 50-те години да третира всеки хомосексуален мъж като опасност за националната сигурност.”
За участието си в „Теорията на всичко” и Еди Редмейн и Фелисити Джоунс са номинирани за „Оскар” в актьорските категории. Драмата разказва за отношенията между Стивън Хокинг и първата му съпруга – Джейн, чрез множество сцени от ежедневието и на тяхното семейство и на това на родителите на гениалния учен. Само че нищо не е било така хармонично, както ни го представя филмът. В автобиографичната си книга Джейн пише, че нейните свекър и свекърва били ексцентрици и смятали, че превъзхождат другите хора в интелектуално отношение.
Тяхната кола всъщност била такси, а те отглеждали пчели в мазето си. Джейн описва и трудностите си при общуването с Хокинг след като успехът в академичните и научни среди му замаял главата. Той често натрапвал на католичката Джейн както своето виждане за атеизма, така и други свои схващания, които били твърде далеч от представите й за благоприличие.
Номинираните за наградите Оскар® 2015 15.01.2015, 04:24 | синефиш.бг
Малко по-рано днес на кратка церемония в Лос Анджелис, американската академия за филмово изкуство и наука разкри официалния списък с номинациите за 87-те филмови награди “Оскар”. Лидери с по общо девет номинации са комедийната драма “Бърдмен", или "Неочакваната добродетел на невежеството“ и режисирания от Уес Андерсън “Гранд Хотел Будапеща“.
Легендарната Мерил Стрийп получи деветнадесетата си поредна номинация за ролята си в мюзикъла “Вдън горите“, а в категорията “Най-добър актьор” ще се борят Стив Карел, Брадли Купър и Бенедикт Къмбърбач.
Ето и пълният списък с номинираните:
НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ • Американски снайперист • Гранд хотел Будапеща • Игра на кодове • Бърдмен • Юношество • Селма • Камшичен удар • Теорията на всичко
НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬОР • Алехандро Гонсалес Иняриту - "Бърдмен" • Ричард Линклейтър - "Юношество" • Бенет Милър - "Ловец на лисици" • Уес Андерсън - "Гранд хотел Будапеща" • Мортън Тилдъм - "Игра на кодове"
НАЙ-ДОБРА АКТРИСА • Розамунд Пайк - "Не казвай сбогом" • Марион Котияр - "Два дни, една нощ" • Джулиан Мур - "Все още Алис" • Фелисити Джоунс - "Теорията на всичко" • Рийз Уидърспуун - "Моето приключение в дивото"
НАЙ-ДОБЪР АКТЬОР В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ • Робърт Дювал - "Съдията" • Итън Хоук - "Юношество" • Едуарт Нортън - "Бърдмен" • Марк Ръфало - "Ловец на лисици" • Джей Кей Симънс - "Камшичен удар"
НАЙ-ДОБРА АКТРИСА В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ • Патриша Аркет - "Юношество" • Лора Дърн - "Диво" • Кийра Найтли - "Игра на кодове • Ема Стоун - "Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството" • Мерил Стрийп - "Вдън горите"
ОРИГИНАЛЕН СЦЕНАРИИ • Бърдмен • Юношество • Гранд хотел Будапеща • Ловец на лисици • Лешоядът
АДАПТИРАН СЦЕНАРИИ • Игра на кодове • Американски снайперист • Теорията на всичко • Вроден порок • Камшичен удар НАЙ-ДОБРА АНИМАЦИЯ • Как да си дресираш дракон 2 • Гериочната шесторка • Кутийковците • Приказката за принцеса Кагуя • Песента на морето
НАЙ-ДОБРО ОПЕРАТОРСКО МАЙСТОРСТВО • Емануел Лубецки - “Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“ • Робърт Йеоман - “Гранд Хотел Будапеща“ • Лукас Зал и Ричард Ленчевски – “Ида” • Дик Поуп – “Господин Търнър” • Роджър Дийкинс – “Несломен”
НАЙ-ДОБЪР ГРИМ И ПРИЧЕСКИ • Бил Корсо и Денис Лидиард - “Ловец на лисици“ • Франсис Ханън и Марк Кулиер - “Гранд Хотел Будапеща“ • Елизабет Йани и Дейвид Уайт – ”Пазители на Галактиката”
НАЙ-ДОБРА ОРИГИНАЛНА МУЗИКА • Александър Деспла - “Гранд Хотел Будапеща“ • Ханс Зимър – “Интерстелар“ • Александър Деспла - “Игра на кодове“ • Гари Йершън - ”Господин Търнър” • Джоан Джохансън – “Теорията на всичко“
НАЙ-ДОБРА ПЕСЕН • ”LEGO: Филмът” – ”Everything is Awesome” • “Селма“ – “Glory“ • ”Отвъд светлините” – ”Grateful” • ”Глен Кембъл…аз ще бъда себе си” – I’m Not Gonna Miss You” • ”Започни отново” – ”Lost Stars”
НАЙ-ДОБЪР МОНТАЖ • Джоел Кокс и Гари Роуч - ”Американски снайперист” • Сандра Адеър - “Юношество“ • Барни Пилинг - “Гранд Хотел Будапеща“ • Уилям Голденбърг - “Игра на кодове“ • Том Крос - “Камшичен удар“
НАЙ-ДОБРА СЦЕНОГРАФИЯ • “Гранд Хотел Будапеща“ • “Игра на кодове“ • “Интерстелар“ • “Вдън горите“ • ”Господин Търнър” НАЙ-ДОБЪР КЪСОМЕТРАЖЕН АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ • ”Голямата картина” • ”Пазачът на язовира” • ”Пир” • ”Аз и моето колело” • ”Единствен живот”
НАЙ-ДОБЪР КЪСОМЕТРАЖЕН ИГРАЛЕН ФИЛМ • ”Айя” • ”Бугало и Греъм” • ”Маслена лампа” • ”Парвеню” • ”Телефонното обаждане”
НАЙ-ДОБЪР МОНТАЖ НА ЗВУКОВИ ЕФЕКТИ • ”Американски снайперист” • “Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“ • ”Хобит: Битката на петте армии” • “Интерстелар“ • ”Несломим”
НАЙ-ДОБЪР ЗВУКОВ МИКС • ”Американски снайперист” • “Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“ • “Интерстелар“ • ”Несломим” • “Камшичен удар” НАЙ-ДОБРИ ВИЗУАЛНИ ЕФЕКТИ • ”Завръщането на първия отмъстител” • ”Зората на планетата на маймуните” • ”Пазители на Галактиката” • “Интерстелар“ • ”Х-мен: Дни на отминалото бъдеще” НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ • ”Гражданин четири” • ”Да откриеш Вивиън Мейър” • ”Последните дни на Виетнам” • ”Солта на Земята” • ”Вирунга”
НАЙ-ДОБРИ КОСТЮМИ • Мирена Канонеро - “Гранд Хотел Будапеща“ • Марк Бриджис – ”Вроден порок” • Колийн Атууд - “Вдън горите“ • Ана Шепърд и Джейн Клайв – ”Господарка на злото” • Жаклин Дюран – ”Господин Търнър”
Раздаването на 87-те награди “Оскар” ще се състои на 22-ри февруари, 2015-та година. Водещ на церемонията ще бъде актьора Нийл Патрик Харис.
Големият победител сe оказа „Игра на кодове”, който спечели 4 награди: - за най-добър режисьор - норвежецът Мортен Хилдум - най-добър актьор – Бенедикт Къмбърбъч - най-добра актриса в поддържаща роля – Кийра Найтли - най-добър композитор – Александър Десплат. За най-добър филм беше обявен„Не казвай сбогом”на Дейвид Финчър, който отнесе и наградите за сценарий и звук.
За най-добър актьор в поддържаща роля беше обявен Робърт Дювал за изпълнението си в „Съдията”.
Стив Карел, Чанинг Тейтъм и Марк Ръфало взеха награда за ансамбловото си изпълниние в „Ловец на лисици”.
„Top Five” на Крис Рок спечели призванието „най-добра холивудска комедия”.
Неочаквано наградата за пробив в режусурата отиде при Жан-Марк Вале за новия му филм “Wild”. Всъщност канадецът отдавна е направил впечатление с „Младата Виктория” и “C.R.A.Z.Y.”, а за „Клубът на купувачите от Далас” беше номиниран и за „Оскар”.
Актьорските награди за пробив отидоха при Еди Редмайн за „Теорията на всичко” (който ще има премиера в България през февруари 2015г.) и Шайлин Уудли за „Вината в нашите звезди”.
За блокбастър на годината беше обявен „Пазители на Галактиката”, който спечели и наградата за грим.
Режисьорският дебют на Майк Майерс „Supermensch: The Legend of Shep Gordon” спечели наградата да най-добър документален филм. „Как да си дресираш дракон 2” се пребори за най-добра анимация.
Еманюел Любецки беше обявен за най-добър оператор за работата му по „Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството”.
Найтли вече два пъти е била част от театрални постановки – през 2009г. в „Мизантроп” по Молиер и през 2011г. в „Часът на децата” по Лилиан Хелман, с които спечели аплодисментите на зрителите в Уест Енд.
Новият филм на актрисата „Игра на кодове”, в който си партнира с Бенедикт Къмбърбач, ще има своята световна премиера на 21-ви ноември.