„Като се молиш за дъжд, ще трябва да предвидиш, че ще има и кал.” Робърт МакКол
Има истории, които са тест и проверка за толерантността на публиката по отношение на насилието, когато става дума за тържеството на правдата. Ако зрителите харесват персонажите на Джейсън Стейтъм в „Транспортер”, на Кевин Бейкън в „Смъртна присъда” и на Чарлз Бронсън в „Смъртно желание”, то те ще останат очаровани от новата среща с Дензъл Уошингтън в „Закрилникът”.
След „Тренировъчен ден” (2001), увенчал с „Оскар” за мъжка роля сътрудничеството на режисьора Антоан Фукуа с афроамериканския топ-актьор, поредната им творческа среща представя Робърт МакКол.
Робърт МакКол (Дензъл Уошингтън) е обикновен служител в огромен магазин „Направи сам”, приел самотата и скуката като рутина и ежедневие. Животът му тече мудно, без събития и без емоционално напрежение. Умерено словохотлив, той е вежлив, но поддържа дистанция с околните. Робърт МакКол страда от безсъние, с което се сражава в малко и евтино денонощно ресторантче препрочитайки класически автори. Както може да се очаква, в малките часове, клиентите са постоянни и с не особено висок социален статус.
Сред тях е и младата проститутка от руски произход Алина, (Клои Грейс Мориц), която се сприятелява със загадъчния читател-самотник от нощните часове. Когато нейните сутеньори я пребиват и тя се оказва в спешното отделение на местната болница, зрителят установява, че Джейк не работил цял живот като общ работник.
Нещо повече, той е изключително сръчен в неутрализирането с подръчни средства и материали на закоравели престъпници. Историята придобива лавинообразен характер, защото гангстерите са част от американското крило на руската мафия, която не обича да се бъркат в делата й.
Вдъхновен от едноименна телевизионна поредица, „Закрилникът” е една от десетките версии на Робин Худ, в която лошите са наказани, а добрите – възнаградени.
Сценарист на адаптацията е Ричард Уенк, чието име е зад новата версия на „Механикът” (2011) и „Непобедимите 2” (2012). Този тип повествования винаги са се радвали на успех, защото предизвикват у публиката съвсем примитивно задоволство и оправдано утешение.
Сюжетната схема е относително позната: лошите са много лоши, докато добрият е много добър и симпатичен, мечта за всяка добра майка търсеща достоен зет. Конфликтът е мускулест, експлозивен, без милост и правила. Качествата на „нашия човек” заблестяват на фона на непобедимия отрицателен герой-психопат Теди (великолепният Мартон Чокаш), отличаващ се с интелигентност и прозорливост.
Педантичен в действията си, преди всяка схватка с противника, Робърт МакКол определя приблизителното й времетаене, което му дава основание да е недоволен от постижението си, когато пресрочи предвиденото време. Друга отличителна черта на „Закрилникът” с досегашните разкази за отмъстители-самодейци, презряли некадърните (и корумпирани) полицейски следователи и водещи двойнствен живот е, че зрителят участва в бавното редене на пъзъла разкриващ миналото на главния герой едновременно с неговите противници.
Дозата информация е слаба и се процежда бавно, точно премерена за поддържането на един добър съспенс. Този успешно подбран и реализиран подход би бил немислим без таланта и каризма на Дензъл Уошингтън, който е на върха на актьорското си умение, без ролята да изисква това от него в този филм, който жанрово принадлежи към екшън-трилъровото семейство.
Зрителите, които имат афинитет към добре изпипаните диалози няма да останат разочаровани, тъй като им предстои среща с доста забавни и правдиви сентенции, галещи ухото и готови да се превърнат в христоматийни цитати за ежедневна употреба.
„Закрилникът” носи лек полъх от студената война и в много отношения се доближава до приключенията на Джеймс Бонд. Филмът е повлиян до голяма степен от стила на Куентин Тарантино, в който дълги диалози нагнетяват напрежение, което прераства в екшън-сцени. Стилно издържан с визуалната подкрепа на камерата на Мауро Фиоре, филмът притежава първичност, елегантност и магнитна красота, които не могат да не предизвикат зрителски ентусиазъм в киносалона.