|
|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
|
В Холивуд отдавна се носи един слух, който никога не е бил потвърждаван, обаче пък и никога не е бил отричан. Според него мексиканският актьор и режисьор Емилио Фернандес (1904-1986) е моделът, по който е била изваяна статуетката „Оскар”. Фернандес, който бил известен с прякора Индианеца, позирал през 1928 г. на авторите на най-желаната позлатена статуетка в света на киното – Седрик Гибънс и Джордж Стенли. И оттогава насам шегобийците не пропускат да се помайтапят, че „бащата” на най-голямата награда в американското кино е мексиканец.Обаче след тазгодишната, 87-а церемония по връчването на „Оскар”-ите, тази шега придоби сериозно звучене. Мексиканецът Алехандро Гонзалес Иняриту се превърна в големият победител на вечерта, защото неговият филм „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ събра 4 статуетки – за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий и операторска работа. Моля всички кинофенове да си отбележат в тефтерчетата, че за първи път в историята на наградите филм, режисиран от мексиканец, грабва най-голямата награда! И за втори път в историята мексиканец печели приза за режисура, след като с него миналата година се сдоби Алфонсо Куарон за „Гравитация”.Ще кажете, че и в двата случая става дума за филми, които не само са заснети в САЩ, но и са направени изцяло с американски пари и с американски актьори. Обаче ако се вгледаме по-отблизо в кариерите и на двамата режисьори, ще открием, че и дума не може да става за типични холивудски продукции. „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е филм, характерен за независимото кино, рискован, оригинален. Някой да се сеща друг подобен да е печелил „Оскар” преди него?Самият Иняриту каза от сцената на Долби Тиътър, че иска да посвети наградата си на своите съотечественици – мексиканците. „На тези, които живеят в Мексико, искам да кажа, че се надявам един ден да се срещнем и да изградим заедно държавата, в която заслужаваме да живеем. А за тези, които живеят тук (в САЩ) и които са част от последното емигрантско поколение, искам да кажа, че се моля всички те да бъдат третирани с уважение и респект, какъвто са получили техните предци, които в миналото са дошли тук и са участвали в изграждането на тази забележителна емигрантска нация.”В статия в британския „Икономист” Том Шон – професор по история на киното в Университета на Ню Йорк, пише, че Алехандро Гонзалес Иняриту, Алфонсо Куарон и Гилермо Дел Торо могат да имат същия принос към американското кино, какъвто десетилетия по-рано е имала Френската нова вълна. Според него те могат да превърнат холивудските филми в авторско кино. „За разлика от мексиканските режисьори преди тях, които сами се определяха като опозиция на холивудската машина, тримата са синове на глобализацията. Те не искат да паднат в бездната, която разделя блокбастъра от независимия филм. Те са билигвисти – говорят езика на Холивуд, но със собствената си граматика и синтаксис,” твърди Шон.Вероятно не само за да подкрепят тезата на американския преподавател Иняриту, Куарон и Дел Торо са приятели и съдружници в продуцентската компания “Cha Cha Cha”. И тримата се появяват в Холивуд преди около 15 години. Дел Торо изглежда най-радикален в кинопредпочитанията си, защото обича да прави фантастика, но не тази, която в Холивуд масово се снима. Обаче въпреки странностите му, през 2007 г. неговият филм „Лабиринтът на Фавна” (заснет, впрочем, изцяло в Испания) бе номиниран за „Оскар” за най-добър сценарий и получи награди за оператор, художник и гримьор. Преди това той се беше представил подобаващо с „The Devil’s Backbone” през 2001. Ако хвърлим поглед назад, ще видим, че и Куарон пожъна успех с „И твойта майка също” (2001, номиниран за сценарий), преди да удари джакпота с „Гравитация”. А Иняриту изгря с „Измамна любов” (2000, номиниран за най-добър чуждестранен филм).Според Том Шон мексиканците правят същото, което французите направиха през 60-те години на ХХ век – възползват се от липсата на истински автори сред кинаджиите в Холивуд и се опитват да запълнят пропуска със собствените си филми. Той пише, че „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е зареден с препратки към „Батман” (1989, реж. Тим Бъртън), така, както „До последен дъх” (1960, реж. Жан-Люк Годар) черпи вдъхновение от „Малтийският сокол” (1941, реж. Джон Хюстън). Остава да почакаме малко, за да видим дали тримата мексиканци няма да се окажат вестителите на Мексиканската нова вълна в Холивуд. ... още »
|
|
|
|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
|
„Един добър режисьор може да направи добър филм и от лош сценарий, но един лош режисьор не може да направи добър филм от добър сценарий”, категоричен бе големият продуцент.„С Бауми се запознах в края на 90-те. Макар че беше страшно зает, намери дупка в програмата си и се видяхме в 8.30 сутринта в любимото му кафене „Sale e Tabachi” до Чекпойнт Чарли в Берлин. Имаше много добро отношение към България. („Мнохо обичам да кацам на летище София. Пилотите са ви майстори, правят много меко кацане“, казваше той.) Един от първите му филми като продуцент беше „Голгота“ на Михаил Пандурски. Асистентката му Елена Трифонова беше българка. Любимата му монтажистка – Весела Марчевски – също. Беше работил с Рали Ралчев няколко пъти... Имаше много български приятели и беше снимал част от „Ъндърграунд“ на Кустурица в Пловдив. Две години по-късно му разказах историята на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. „Кита, какво хубаво заглавие“, сподели Бауми, „от него може да стане много красив филм“... Седем години по-късно филмът беше факт. Но работата по сценария, макар че за него винаги режисьорът бе основният фактор, беше страшно важна за Бауми и това продължи цели 6 години. Това беше една от причините за успеха на филма.“ Стефан Китанов"Хавър"Карл Бамгартнер е роден през 1949 г. в Брунико, Южен Тирол, Италия. В периода 1967-1970 година работи в Рим като асистент-режисьор и филмов критик. През 1971 заминава за Франкфурт, където се присъединява към екипа на една от големите кинокомпании “Harmonie”. През 1981 заедно с Райнхард Брундиг създават „Pandora Film”, която се превърна в една от водещите продуцентски компании в Европа. В началото „Pandora Film” се занимава с разпространение на филми, като подбира некомерсиални продукции с художествени качества. Компанията търси нови имена и разпространява филми като „Път” на Йълдъз Гюней, „Носталгия” на Андрей Тарковски, „Пианото” на Джейн Кемпиън, „Тайни и лъжи” на Майк Лий, „Порейки вълните” на Ларс фон Триер, „Вкусът на черешата” на Абас Киаростами. „Pandora Film” е копродуцент на Емир Кустурица в „Ъндърграунд”, който печели „Златна палма“ в Кан. Разпространява и ранните филми на Аки Каурисмаки и Джим Джармуш, а копродуцира по-късните им. Постепенно компанията се превръща в копродуцент, а по-късно започва да развива и собствени проекти.„Една от причините да престанем да се занимаваме с разпространение беше, че телевизионните канали на Източна Европа промениха политиката си и вече не купуват некомерсиални филми”, обяснява Баумгартнер.„Днес всеки се бори за най-добрите филми, затова продуцентът е въвлечен в продукцията още на ниво идея”.Независимото продуциране обаче се оказва трудно в конкуренция с огромните филмови бюджети на Холивуд. За да остане един продуцент независим, той е принуден да търси партньори, които да финансират проектите или чрез предварителната им продажба, или чрез копродуциране. Като продуцент „Pandora Film“ обръща особено внимание на режисьорската работа и се оказва изходна точка за развитието на много млади режисьори. Филмите, продуцирани от Баумгартнер, печелят най-големите международни отличия по света.Вниманието на немската компания е насочено главно към източния свят. Според Карл Баумгартнер в наше време именно Изтокът носи най-интересен потенциал за изкуството и е своеобразен контрапункт на масовото производство на комерсиални продукти. „Изпитвам голямо възхищение от източните таланти”, признава немският продуцент. Сред емблематичните филми на Бауми от средния и далечния изток са „Лунен татко“ на Бахтиар Худойназаров, „Пролет, лято, есен, зима и... пролет“ на Ким Ки-Дук, „Самсара“ и „Долината на цветята“ на Пан Налин, „Тулпан“ на Сергей Дворцевой..."Черна котка, бял котарак"В контекста на Европа – изтокът за Бауми е свързан с постоянен интерес към талантите на Източна Европа. Не можем да си представим много ключови филми на вече утвърдени автори от нашата част на Европа без „зелената светлина“ с която им проправи път откривателят Бауми: Олег Новкович и „Обикновени хора“, Душан Милич и „Ягода в супермаркета“ и „Гуча“, Стефан Командарев и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, Малгожата Шумовска и „33 сцени от живота“, Ясмила Збанич и „На пътя“, Бохдан Слама и „Нещо като щастие“ и „Селският учител“, Томас Лунак и „Алоис Небел“, Корнел Мундруцо и „Белият бог“...Сред светвоноизвестните режисьори, с които Бауми е работил, са Аки Каурисмаки („Хавър”), Емир Кустурица („Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак”), Сергей Бодров („The Quickie”, „Bear’s Kiss”), Джим Джармуш („Мъртвецът”), Бент Хамер („Фактотум”), Клер Дени („35 Shots of Rum”), Лео Каракс („Пола Х“) и много други.През 1996 г. Карл Баумгартнер и Ернст Зебедитс основават дистрибуторската компания „Пегасос Филм”, чиято цел е да популяризира документални и игрални филми от „периферията” на света. През 2003 г. заедно с Танасис Каратанос основават „Палас Филм” със седалище в Хале, Германия. През януари 2003 г. Карл Баумгартнер получава наградата на „Kunst- und Kulturstiftung der Sparkasse Bremen” за постиженията и приноса си към европейската филмова индустрия. Той е първият продуцент, носител на тази награда. В Локарно през 2004 г. Баумгартнер е удостоен с престижната награда Raimondo Rezzonico. The Hollywood Reporter му присъжда наградата за иновации през 2012 година. През 2014 знаменитият продуцент получава „Камерата на Берлинале” - признание за приноса му към световното кино.„Бауми беше един от последните мечтатели в киното, откривател на многобройни таланти и символ на независимото европейско кино. „Какво гледа, Кита?“ – ме питаше Бауми всеки ден в Кан, когато се срещахме – „Кажи повече... а-а, трябва непременно да го видя...“ – продължаваше с блясък в очите и детински интерес той... „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” нямаше да го има без него”, споделя Стефан Китанов.Специалната панорама от филми, които дължат съществуването си и на него, е нашият поклон към изключителния човек, приятел и откривател на артистични таланти в киното Карл „Бауми” Баумгартнер.Програмата включва 13 филма. Последните три от тях – „Чудесата“ на Аличе Рорвахер, „Белият бог“ на Корнел Мундруцо и „Раната“ на Фатих Акин Бауми не успя да види приживе.Сред останалите филми са:„Ъндрърграунд“ на Емир Кустурица„Черна котка, бял котарак“ на Емир Кустурица„Лунен татко“ на Бахтиар Худойназаров„Пролет, лято, есен, зима и... пролет“ на Ким Ки-Дук„Фактотум“ на Бент Хамер„Гуча“ на Душан Милич„Тулпан“ на Сергей Дворцевой„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев„Хавър“ на Аки Каурисмаки„Бейбифон“ на Пол ШлетаунеРетроспективата стартира на 27 февруари в Дома на киното с прожекцията на „Лунен татко”! ... още »
|
|
