|
|
ФИЛМ
|
|
Базиран на комикса за най-нестандартния антигерой на Marvel Comics, ДЕДПУЛ разказва историята за произхода на бившия агент на Специалните части, превърнал се в наемен убиец - Уейд Уилсън. Измамен военен експеримент го обезобразява, но му дава силата светкавично да се регенерира и той приема алтерегото Дедпул. Въоръжен с новите си способности и извратено чувство за хумор, Дедпул се впуска в преследване на човека, който почти е разрушил живота му.Режисьор на филма е Тим Милър, в главната роля и продуцент на ДЕДПУЛ е Райън Рейнолдс. Участват също Морена Бакарин, Ед Скрайн, ТиДжей Милър, Джона Карано, Бриана Хилдебранд и други. Сценарият е дело на Рет Рийз и Пол Уерник, Роб Лайфелд и Фабиан Найсеза. Продуценти са Саймън Кинберг и Лорън Шулър Донър, а легендата на Marvel Comics, Стан Лий, освен изпълнителен продуцент, се появява и в забавно камео във филма. Джон Дж. Кели, Джонатан Комак Мартин и Адитя Суд също са изпълнителни продуценти. Оператор на филма е Кен Сенг, монтажист Джулиан Кларк, художник е Шон Хауарт, а Ангъс Страти е дизайнер на костюмите. Музиката е на Том Холкенборг.Изпълнителният продуцент Стан Лий е категоричен: „Няма друг герой като Дедпул, а Райън Рейнолдс играе така, сякаш е роден за ролята, - казва Лий. - Точно както Робърт Дауни-младши е роден да бъде Железния човек. Просто не мога да си представя някой друг освен Райън в образа на Дедпул."Рейнолдс се потапя изцяло в безбройните (и често смахнати) аспекти на героя. „В света от комикса Дедпул е съвременен мъж, който получава възможност да постъпва правилно от гледна точка на поп културата, но в най-неподходящия момент, - остроумничи актьорът. - Това е, което го прави интересен образ за мен, а също така му придава известна доза безграничност."Рейнолдс има дългогодишна връзка с филмовите образи на култови комиксови герой. Дълбоката му отдаденост към разработването на филма продължава по време на продукцията, когато участва в брейнсторм среща с режисьора Тим Милър и сценаристите Рет Рийз и Пол Уерник („Зомбиленд").Тим Милър, за когото ДЕДПУЛ е режисьорски дебют на игрален филм, отбелязва: „Мисля, че личността и ДНК-то на Райън наистина се сливат с героя. Това сходство е стабилна основа за изграждане на персонажа и е причината Райън да е толкова привлечен от Дедпул."„Райън има невероятно чувство за хумор, много е пъргав и наистина се сливаше с образа, - казва Рийс. – По определен начин той се превърна в нашата Дедпул полиция. Всеки път, когато атмосферата ни бягаше или не уцелвахме някоя реплика, Райън казваше: „Не мисля, че това звучи като Дедпул." И ние знаехме, че той е най-добрият съдник, защото Райън познава и обича комиксите и придоби изказа и чувството за хумор на Дедпул."„Останахме верни на образа до колкото бе възможно, - добавя Рейнолдс. – Придържахме се към идеята, че Дедпул осъзнава, че е комиксов анти-герой. Това ни даде свободата да разкажем историята по напълно нетипичен начин. ДЕДПУЛ зае място, на което никой друг комикс филм не е стъпвал. И дори не се е доближавал."Дедпул е известен също като Устатия наемник, не без основание. „В много филми по комикси имате чувството, че дори да ги гледате без звук, пак ще разберете какво се случва, - отбелязва Рийз. – Тук искахме да се чува гласът на Дедпул и комичните му коментари, затова вложихме много в диалозите. Това не е един от онези филми, където героят мълчи в продължение на 15 минути. В ДЕДПУЛ другите герои не могат да се вредят да си кажат думата, защото той постоянно ръси блестящи лафове и безумни шеги."Дедпул е уникална фигура във Вселената на Marvel. Фабиан Найсиеза и Роб Лайфелд създават Дедпул, който притежава не особено типична за супер герой нагласа. Той язвително контрастира с идеализираните герои и злодеи, които населяват другите комикси на Marvel. Дедпул с поведението си и неприличен речник разчупва стандартните рамки.Лейфелд се присъединява към възхищението на Стан Лий от работата на създателите на филма по пренасянето на героя на големия екран. „Дедпул експлодира с екшън, - казва Лайфелд. - Райън, Тим Милър, Пол и Рет извличат най-доброто от комиксите през последните десетина години и предлагат филм, който комбинира всичко заедно. Убеден съм, че ДЕДПУЛ ще отнесе всичко по пътя си!"Режисьорът Милър представя на екрана накъсан разказ, който прелита назад и напред във времето. Филмът е всичко друго, но не и предсказуем, като същевременно е разбираем за онези, които никога досега не са срещнали Устатия наемник. Симпатията към героя се дължи отчасти на черното му чувство за хумор. „То наистина го прави привлекателен по особен начин, - отбелязва Рейнолдс. – Дедпул притежава светъл, оптимистичен възглед към живота, въпреки че досега биографията му е доста жалка. Имам предвид, че е ужасно обезобразен от експериментите, които са го дарили със супер силата му. И не може да намери любов. А и е луд за връзване!"Според Рейнолдс, режисьорът на филма споделя някои от чертите на Дедпул. „Тим носи в себе си малко от саркастично отношение на Уейд Уилсън, - казва Рейнолдс. - Той говори по подобен начин, движенията и позите му напомнят Дедпул. Мисля, че това помогна на Тим да се свърже с героя. Той наистина знае как да балансира дозите екшън и хумор с премерен патос, защото в някои отношения Уейд Уилсън е трагичен герой." ... още »
|
|
|
|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
|
13 творби от три континента ще се състезават за Голямата награда „София – град на киното”, осигурена от Столична общинаЕто кои са тринайсетте филма в конкурсната програма на юбилейния 20-и София Филм Фест:* „Жажда”, България, 2015, пълнометражен дебют на Светла Цоцоркова. Филмът стартира като проект от София Мийтингс, световната му премиера бе в програмата „Нови режисьори” в Сан Себастиан, а след това филмът е представен на множество международни фестивали. * „Танцуващи сирени” (The Lure), Полша, 2015, режисьор Агнешка Смочинска* „Аз, Олга Хепнарова” (I, Olga Hepnarova) – Чехия-Полша-Словакия, режисьори Томаш Вейнреб, Петер Казда* „Сняг”, България, 2015, на режисьора Венцислав Василев е бил представен на кинофестивала в Скопие, където е удостоен с наградата „Golden Sun” за най-добър Балкански филм. Той участва и на още няколко форума - във Варшава, Котбус, пазара на продукции в Кан, както и на „Златна роза” във Варна.* „Ако и кога” (If and When), Израел, 2016, режисьор Еран Б.Ю. Прожекцията в София ще бъде световна премиера на филма.* „Бозайник” (Mammal), Ирландия, 2016, е втори филм за режисьорката Ребека Дали, представен в официалната селекция на фестивала Сънданс ’16.* „Жалейка” (Zhaleika), Германия, 2016, режисьор Елица Петкова* „Отворена врата” (The Open Door / La Puerta Abierta), Испания, 2016, на режисьорката Марина Сересески, според нейните думи, е „филм за семейството. Но не само за онова, в което сме се родили, а също така и за хората, които чувстваме близки и от които имаме нужда, с които сме израснали и с които ни и е срещнал хода на живота.”* „Онези отдолу” (The Ones Bellow), Великобритания, 2015, е ловък, изкусно конструиран съспенс-трилър. Режисьорът Дейвид Фар има опит като театрален драматург и като ветеран в Кралската шекспирова трупа. Премиерата на филма беше в програмата „City to City” на филмовия фестивал в Торонто, но ще го видим и на Берлинале 2016.* „Страстната седмица” (Semana Santa), Мексико, 2015, на режисьорката Алехандра Маркес Абела споделя с публиката историята на двама души, които се се опитват да се насладят на слънчева ваканция, но отношенията им са застрашени от промяна...* „Рауф” (Rauf), Турция, 2016, на режисьорите Сунер Канер и Барис Кая ще бъде представен в програмата „Generation” на предстоящия Берлинале. * „Райската стая” (The Paradise Suite), Холандия-Швеция-България, 2015, режисьор Жууст ван Хинкел* Представеният в програмата на МФФ Солун през ноември 2015 „Smac”, Гърция, на режисьора Елиас Деметриу разказва за неизбежния страх от смъртта и за опита той да бъде победен. Филмът участва едновременно в Международния и Балканския конкурс. Прожекциите му в София ще са международната премиера на филма.„Танцуващи сирени” на Агнешка Смочинска получи преди два дни специалната награда в международния игрален конкурс в Сънданс за уникална визия и дизайнОтличеният с Наградите от Гдиня ’15 за режисьорски дебют и грим „Танцуващи сирени” е съвременна полска приказка за русалки. Красивите морски обитателки с поетичните имена Златна и Сребърна, попадат на денс партитата от 80-те години в Полша, кипящи от музика, бляскави неонови светлини и искрящи пайети. Приказните момичета стават част от групата „Figs and Dates” и се превръщат в сензация на нощния живот в столицата. Потопени в любов и разцъфващи страсти, русалките бързо забравят своята истинска същност. Оказва се не за дълго...Агнешка Смочинска, сценарист и режисьор на филма, завършва история на изкуството в университета „Адам Мицкевич” в Познан през 2001 г., културология в университета във Вроцлав през 2002 г. и курс по документално кино в Майсторското училище по кинорежисура на Анджей Вайда. Дипломира се и в департамента по кино и ТВ режисура в Силезийския университет в Катовице през 2005 г. Преди „Танцуващи сирени” снима няколко късометражни филма.„Жалейка” на Елица Петкова* * * „Жалейка” на Елица Петкова е сред претендентите за „Стъклена мечка” в конкурсната програма „Generation” на Берлинале, избрана за участие между над 2000 пълнометражни филма от цял свят. Филмът е с български сюжет и български автор, сниман е в село Пирин (където Иглика Трифонова засне преди години „Писмо до Америка”) и разказва за 17-годишната Лора, чийто баща умира, но тя отказва да промени начина си на живот. Лора не е готова да поеме порядките на траура и да се превърне в тъжен полусирак. Обществото пък не иска да приеме това нейно решение.„Режисьорката разказва с кадри, които оказват силно въздействие върху зрителя”, според описанието на филма в сайта на „Берлинале”. В интервю за Дойче Веле, Мариане Редпат от екипа на фестивала добавя „Пътят, който изминава Лора, и несантименталният поглед, през който режисьорката представя обичаите и традициите, ни впечатлиха особено силно”. В „Жалейка” участват Снежина Петрова и Михаил Стоянов, а в главната роля е дебютантката в киното Анна Манолова, студентка в театрален колеж „Любен Гройс”.„Аз, Олга Хепнарова” на Томаш Вайнреб и Петр КаздаЕлица Петкова е родена във Велико Търново. През 2008 година завършва философия и японистика в Дюселдорф. Започва докторат по философия, като същевременно развива и интерес към киното, който впоследствие я кара да изостави научната работа. „Берлинале” не е първият международен фестивал, на който режисьорката представя свои творби. През 2015 година нейният късометражен филм „Липсващ” е избран за германски претендент в конкурсната програма за все още недипломирани режисьори в Кан. В момента Петкова учи режисура в берлинската Академия за кино и телевизия (DFFB), а „Жалейка” е студентски проект, финансиран от Немската филмова академия и Нов български университет.* * *Копродукцията на Холандия, Швеция и България „Райската стая” („The Paradise Suite”) на режисьора Жууст ван Хинкел, стартирала като проект от София Мийтингс, имаше своята световна премиера в Торонто, беше представен в конкурсната програма на Палм Спрингс, а в Талин през ноември миналата година получи наградата за най-добър актьор и приза на Екуменическото жури. В главната роля ще видим добре познатата и обичана Анжела Недялкова („Аве”).За красивата млада българка Женя пътуването до Амстердам не е точно това, което очаква. Налага се чаровният Яя да се бори за нейната свобода – опасна битка, в която той губи всичко, освен вярата си. Ветеранът от войната в Сърбия Ивица, който току-що е станал баща, се сблъсква с болезнения факт, че престъпленията не остават ненаказани...„Танцуващи сирени” на Агнешка СмочинскаЖууст ван Хинкел разчита на страхотен международен актьорски екип – Борис Исакович, Ясна Джуричич, Ерик Аделоу, Магнус Крепер, Исака Савадого. Освен Анжела, в епизодични роли ще видим още Силвия Петкова, Веселин Ранков, Петя Силянова. „Аз зная, че не мога да променя човечеството, но въпреки това се надявам филмът да пресъздаде комплексния и безмилостен образ на обществото, в което живеем. Историите и персонажите са вдъхновени от реални хора. „Райската стая” е наблюдение върху един определен период от време, но е и поетична интерпретация на реалността – филмът е едновременно сурова и поетична ода, посветена на човешката сила за оцеляване”, споделя режисьорът.„Райската стая” на Ван Хинкел„Райската стая” е вторият пълнометражен филм на Ван Хинкел – през 2008 година първата му късометражна творба „Sand” е селектирана за участие на фестивала във Венеция (2008). Вторият му филм „Kiss” е представен в Трайбека. Дебютната му пълнометражна творба „170HZ” печели наградата на публиката на Холандския филмов фестивал през 2011 година и участва в конкурсите на Пусан, Шанхай, Москва и др. „Райската стая” е дело на GötaFilm, KaBoAl Pictures и Film i Väst, с подкрепата на Холандския филмов фонд, Netherlands Production Incentive, Евроимаж, Шведския филмов институт и ИА Национален филмов център – България.* * * Копродукцията на Чехия, Полша и Словакия „Аз, Олга Хепнарова” е съвместен проект на Томаш Вайнреб и Петр Казда. Филмът, решен в черно-бяло, пресъздава история от 70-те години на XX век с акцент върху сблъсъка на отделната личност с нормите на обществото, което отказва да приеме различните по раса, пол или сексуална ориентация и неспособността им да се впишат в света, който ги заобикаля.Филмът е разказ за млада самотна лесбийка, която не получава подкрепа и разбиране от семейството си. Олга Хепнарова не успява да се впише в общоприетите морални норми. Параноичното й самоизучаване и невъзможността да се свързва с други хора я тласкат отвъд ръба на човечността, когато е едва на 22 години. Чрез писмата на Олга двамата режисьори успяват да представят на зрителите света на тяхната героиня, попаднала в плен на самотата и отчуждение, довели до унищожителните й действия.Томаш Вайнреб и Петр Казда завършват Независимия филмов колеж в Писек, както и Пражката филмова академия (FАМU) със специалност „Документална режисура” и „Драматургия”. Заедно работят по няколко студентски късометражни игрални и документални филма (Antero (2003), Eclipse (2006), Many man and many women (2009), I and Me (2009), Everything is Crap (2009), представени на различни международни фестивали - Con-Can – Япония ‘09, NEISSE – Германия ‘10 и други. ... още »
|
|
