В коварните и блатисти гори, които обхващат така наречената „зелена граница“ между Беларус и Полша, бежанците от Близкия Изток и Африка, опитващи се да достигнат до Европейския съюз, попадат в капана на геополитическата криза, цинично предизвикана от беларуския диктатор Александър Лукашенко. В опит да провокират Европа, бежанците са примамени към границата от пропаганда, обещаваща лесно преминаване към Европейския съюз. В тази невидима война, животът на Юлия, начинаеща активистка, отказала се от удобния живот, се преплита с този на Ян, млад граничар, и на едно сирийско семейство.
30 години след "Европа, Европа", новият филм на трикратно номинираната за Оскар Агнешка Холанд "Зелена граница" отваря очите ни, говори на сърцето ни и ни предизвикава да се замислим за моралните избори, пред които обикновените хора са изправени всеки ден.
Британската телевизия АйТиВи и американският стрийминг сайт Хулу ще си партнират в заснемането на историческия сериал „Харлотс“ (“Harlots”), в който ще участват Саманта Мортън, Лесли Манвил и Джесика Браун Финдли. Осемте епизода на замисления проект ще бъдат излъчени първо в Европа, а след това и в САЩ. Идеята на сериала е на Алисън Нюман, а драматуржката Мойра Буфини е написала сценария, в който се проследява борбата на собственичка на бордей в Лондон през 18 век да го запази сред конкуренцията с друго подобно „заведение“. Снимките ще стартират през юни в английската столица под режисурата на Лоурънс Тил. ... още »
Интервю с Гарт Енис – създател на комикса “Проповедникът“/“ Preacher” и ко-изпълнителен продуцент на сериалаКакво Ви вдъхнови за създаването на комикса “Проповедникът“/ „Preacher”?Преди малко повече от двадесет години Стийв Дилън (съавтор на “Проповедникът“) и аз имахме много приятно сътрудничество по време на работата ни върху книгата “Hellblazer” (съвременна американски серия от хорър комикси – Б.пр.), с главен герой Джон Константин, която беше реализирана с успех на телевизионния и на големия екран. Това накара DC Comics да ни възложат да напишем собствена книга. Така започнах да трупам идеи. В началото нямаше оформена някаква глобална идея. Всичко се случваше на тласъци. Всъщност заглавието “Проповедникът“/ „Preacher” се появи малко по-нататък. Но, планът за книгата беше да бъде уестърн и да бъде в сферата на свръхестественото, но в хода на работата, тя придобиваше все повече характер на типична американска история. Джеси, от една страна, е типичният южняк, а Касиди е ирландски емигрант, представляващ другата част от американската история; всъщност – моята част, тъй като аз самият съм емигрант. Адът и раят се появиха в духа на типичния за онова време комикс. Първият, заел се с идеята за ада и рая, като места, в които можеш да отидеш и да се върнеш обратно, беше Алън Мур през 80-те години на миналия век със “Swamp Thing”. Тази тема беше използвана в много комикси, като “Sandman” и “Hellblazer” – както се случи и с “Проповедникът“/ „Preacher.” Но, влиянието на комиксите свършва дотук. Както можете да се убедите от прочетеното и видяното, основното влияние идва от филмите и телевизията – всички американски филми и телевизионни филми, които съм гледал като дете. Това направи комикса твърде необичаен тогава, тъй като до този момент повечето комикси бяха повлияни от други комикси. Можете ли да посочите някои от американските и телевизионните филми, които Ви оказаха влияние? В началото това бяха уестърните с Джон Уейн, които гледах като малко дете заедно с моя дядо. Когато пораснах малко повече, баща ми ме запозна с Клинт Йистууд и Сам Пекинпа… след това дойдоха криминалните филми и екшъните…и военните филми също ми оказаха голямо влияние. Докато растяхме през 70-те и 80-те години, ние гледахме повечето американски телевизионни филми, така че, когато в крайна сметка дойдох тук, вече познавах повечето от тях. Например, “Военнополева болница“/ „M.A.S.H.” – колкото и да е странно, без озвучаване на смеха, така че това беше от време на време смешна драма. Друго силно влияние изпитах, когато гледах оригинала на „Кинг Конг“/ „King Kong“ (1933). Но, дори когато бях малко дете, това, което ме впечатляваше повече от Кинг Конг, беше град Ню Йорк – това, че реално съществува град като Ню Йорк. Спомням си как питах баща си дали това място съществува в действителност и дали ще мога да отида там някой ден. Както се вижда в “Проповедникът“, това е мястото, където започва историята на Касиди – ирландския емигрант, слязъл току-що от кораба в Ню Йорк, който никога не е виждал нещо подобно. Какво можете да ни кажете за предишните опити за адаптация на “Проповедникът” за киното и телевизията? Още през 1996 година към Стив Дилън и мен се обърнаха хора, които искаха да направят от комикса самостоятелен филм, но идеята не се реализира, защото не успяха да осигурят финансиране. След това имаше един доста сериозен опит за реализация от страна на HBO, който се провали поради липса на достатъчна подкрепа. Последваха няколко опита за създаване на филми на тази основа от Сам Мендес („Американски прелести“/ „American Beauty“, „Път към отмъщение“/ „Road to Perdition“) и Д. Дж. Карузо – режисьорът на „Соленото езеро“/ „The Salton Sea“ (2002). Проблемът беше в това, че материалът в комикса беше прекалено много за игрален филм. “Проповедникът” е почти претрупан с гротескни образи и екстремни ситуации. Ако се опиташ да ги поместиш в един два и половина часов сценарий, няма да се получи. Някои се опитаха – например, сценарият на Джон Огъст („Голяма риба“/ „Big Fish“, „Ангелите на Чарли“/ „Charlie’s Angels“), който беше написан много добре, но той просто доказа, че не може да бъде реализиран, защото на всяка страница имаше някаква нова ужасна ситуация с поредния екстремен образ. Аз обичам да казвам, че трябваше да минат двадесет години, за да се направи “Проповедникът”, но след като Сет Роугън и Евън Голдбърг се заеха с това, бяха достатъчни само няколко. На какво се дължи фактът, че точно този творчески екип (изпълнителни продуценти Сет Роугън и Евън Голдбърг; шоурънър Сам Кейтлин) се оказа подходящият избор?Това, което ги отличава – а това е нещо, което съм видял в колектива – е, че всички, които са харесвали “Проповедникът”, преди десет-петнадесет години са заемали низши длъжности. Сега тези хора са се изкачили по служебната стълбица, но са запазили пристрастията и любимите си проекти и нещата, които винаги са искали да правят и които сега могат да реализират на големия екран. “Проповедникът” е най-убедителният пример за това, защото както Сет и Евън ще ви кажат, те винаги са искали да го осъществят, но просто не са били в състояние да направят това до преди няколко години. Това е, което създаде предпоставка за реализацията на комикса. Според Вас, как ще реагират феновете на комикса “Проповедникът” на промените, които сте направили в телевизионния сериал?Различните хора ще отговорят различно. Някои ще смятат, че промяната дори в най-малката подробност е кощунство, други ще разберат, че историята в първоначалния си вид не става за телевизионен филм, защото темпото е прекалено бързо. Както казва Сам Кейтлин: “Комиксът започва на високи обороти със 100 мили в час и бързо набира скорост.” Ако просто пренесете това на екрана, ще изчерпите материала за около сезон и половина. Затова те го адаптираха за темпото на телевизионен филм. Например, в книгата Джеси придобива своята сила и наръчника за ползването й, така да се каже, и взема решение за мисията си почти светкавично. В телевизионния филм са необходими няколко епизода, за да се установи какво е това, показва се какво според него той трябва да прави с това, какво е това и какво е предназначението му, но това отнема доста време, защото в началото той не е на прав път. Така че, необходимо е малко повече време. Що се отнася до това какво ще си помислят хората или как ще реагират? Това е нещо, което рядко се опитвам да предвидя, тъй като то е непредсказуемо. Но, двата въпроса, които винаги си задавам, са: „Дали ми харесва?“ и „Дали работи?“ – в смисъл, дали ще се задържи достатъчно дълго, за да се развие цялата история? А отговорът на втория въпрос може да не съвпада с рецензиите или с реакцията на феновете – той се крие в общия брой на гледанията. В крайна сметка, това е критерият дали сме успели или сме се провалили. И Доминик Купър (Джеси), и Джоузеф Гилгън (Касиди) приличат на своите първообрази от комикса, но русокосата и синеока Тюлип във филма е афроамериканка (ролята се изпълнява от родената в Етиопия актриса Рут Нега). Кое наложи тази промяна? Когато за първи път видях кадър с Доминик Купър в костюм, си помислих: “Боже мой, това е той! Това наистина е той.” Може би това беше моментът, в който всичко стана реалност. Но, аз смятам, че Сам Кейтлин искаше да… изследва темата за двойка от различни раси и как това би могло да утежни толкова много живота на Джеси и Тюлип. Мисля също, че в по-широк смисъл, налице е и темата за разнообразието. Мога да ви уверя, че ако се налагаше днес да работя върху “Проповедникът”, съставът би бил много по-разнообразен. Като изпълнителен продуцент на филма, какви са ежедневните Ви ангажименти към продукцията? Проявиха много добро отношение към мен от самото начало, като ми дадоха достъп до плановете, текстовете и ежедневните задачи, а сега – и до всеки епизод, след сглобяването му. А аз им правех някои забележки с конкретни адресати. Но, да ви кажа честно, колкото повече ги наблюдавам, толкова повече съм склонен да ги оставя да действат самостоятелно. Имам голяма увереност в направеното от тях. Изхождайки от промените, направени от тях, има ли нещо, което сега бихте искали да бяхте направили другояче в комикса? Нищо съществено. След като видях колко добре са се справили с някои от героите – особено, със Светеца на Убийците, намирам, че всичките ми възражения са оборени. Удоволствието, което изпитах, когато видях сцените със Светеца на Убийците – особено тази, в която той влиза на кон в малко градче от Запада, мислейки си: “Това е уестърн! Боже мой, това е уестърн! И той е мой” наистина стопи всичките ми резерви.Участието Ви във филма не породи ли у вас желание да се върнете назад и да напишете нов комикс “Проповедникът”?Мисля, че силата на този комикс е, че той е завършен и съществува под формата на тези шест книги на полицата. Наистина няма повече какво да се каже по отношение на историята. Предполагам, че бих могъл да се върна назад и да задълбая в това, което се е случило с Касиди през онези осем години в Америка до срещата му с Джеси, но какъв е смисълът? В сегашния си вид комиксът се справя добре със задачата си да покаже гледната точка на Касиди за събитията, противопоставена на това, което Джеси открива по-късно. Мисля, че няма нужда да се добавя нещо повече към това. Искам да кажа, че би могло да вземете някоя от тези книги-комикси и да я дописвате вечно, но колкото повече правите това, толкова по-слаба става историята. На кои телевизионни филми сте почитател в момента и според Вас, какво мястото заема “Проповедникът” в настоящия телевизионен пейзаж? Филмите, които харесвам в момента или съм харесвал наскоро, са “Американско престъпление“/ „American Crime”, “Хирургът“/ „The Knick”, “Дръзки“/ „Show Me a Hero” и английския “Happy Valley”. Намирам се по средата на “Нощният мениджър“/ „The Night Manager” и го гледам с голямо удоволствие. Но, си мисля, че “Проповедникът“/ „Preacher” по-скоро може да бъде отнесен към категорията на “Живите мъртви“/ „Walking Dead”; а поради участието на Сам Кейтлин (сценарист/продуцент на “В обувките на Сатаната“/ „Breaking Bad”) в екипа ни, се налага сравнението с “В обувките на Сатаната”. Мисля, че би могло да се каже, че между “В обувките на Сатаната” и “Проповедникът” има известна прилика, поради това, че и двата филма са снимани в Албакърки (Ню Мексико), и че голяма част от историята се развива в този сух пустинен регион, разположен на стотици ярда от пътя, където може да се случи всичко. Ако пътувате в тази част от света, ще почувствате тази неуловимо мистериозна атмосфера. Толкова много американски филми са построени върху това странно хрумване – някой спира на бензиностанция, за да зареди, или отсяда в мотел, където среща неподходящи хора и извън полезрението на пътя се случват катастрофални събития. “Проповедникът” също спада към този тип. ... още »
Фестивалът „Срещи на младото европейско кино” обявява конкурс за създаване на трейлър за своето трето издание в София през септември (26.09 – 02.10.2016).Десет ученика от столични гимназии ще се превърнат в режисьори на видеото, с помощта на тютори, които ще ги съпътстват и ще им помагат в кино-приключението, подкрепяйки младежкото творчество. За да се превърнат в съавтори на трейлъра, учениците трябва да изпратят на youngcinemasofia2016@gmail.com до 20-ти юни, направени от тях снимка или кратко видео до 1 минута, както и свои координати, с което да покажат на организаторите мотивацията си за участие и интерес към киното. Условия: участници на възраст между 16 и 19 години и да са свободни между 4 и 8 юли, когато в рамките на два дни ще се състоят снимките на трейлъра в София. Трейлърът, заснет по ученическите идеи ще бъде излъчван преди всяка прожекция в рамките на фестивала. Това ще помогне на подрастващите да направят първите си стъпки в киното, а по време на самия фестивал ще имат възможността да участват в ателие, в което ще снимат свои собствени късометражни филми.За трета поредна година фестивалът „Срещи на младото европейско кино” ще покаже на българската публика селекция от филми на млади и обещаващи европейски режисьори. Тази година инициативата отново включва специални прожекции за ученици, целящи да развиват вкуса към европейското кино сред най-младата публика. Новото в програмата е практическо ателие по кино за младежи, а първият елемент от него е заснемане на официален трейлър на фестивала.Миналогодишният трейлър за второто издание на „Срещи на младото европейско кино” бе реализиран също от млади кинeматографисти, отново избрани чрез конкурс, с подкрепата на филмово студио Ню Бояна.За повече информация: https://www.facebook.com/events/278623265805968/ ... още »
Когато си начинаещ актьор е лесно да се водиш само от идеалите си и страстта си за самоизява. С течение на времето разбираш, че в крайна сметка, дори и актьорската работа е просто работа. „Децата са в скъп университет, трябва пак да се прави ремонт на къщата и тогава защо пък да не се снимам в някой глуповат касов филм, за да изкарам някой друг лев“– това понякога си казва всеки уважаван средностатистически ветеран актьор. Рискът е оправдан – най-много да участваш в някоя боза, с която едва ли ще те запомнят. Следващите актьори са поели такъв риск, не че изпълненията им в тези филми са лоши и те се срамуват от тях, но чистосърдечно си признават, че са приели ролите, само заради парите.Алек Гинес, Междузвездни войни Оказва се, че Алек Гинес ненавиждал всеки един момент, който прекарал в ролята на Оби-Уан Кеноби. Въпреки че според договора му, това изпълнения щяло да му донесе доста солидни приходи, той непрекъснато мрънкал на снимачната площадка, че диалогът е долнокачествен, а героят му няма ясна мотивация. Дори от дистанцията на времето, той не е сантиментален към ролята и в мемоарите си разказва, как разплакал дете, като му казал никога вече да не гледа „Междузвездни войни“. По повод инцидента, в книгата си той споделя още: „Надявам се този младеж, сега вероятно на трийсет, не живее в свят от фантазии, пълен с второкласни, детски баналности.“Иън Макшейн, Игра на тронове Иън Макшейн ще привнесе арогантния си чар в настоящия шести сезон на „Игра на тронове“. Какъв герой ще изиграе, все още не е ясно. Без да е особено заинтересуван от истерията около сериала, в едно интервю той издава малка част от дълбоко пазения сюжет. След паническата кризата у феновете, предизвикана от този гаф, в друго интервю той споделя: „ Я всички да си гледат работата. Та това са само цици и дракони, все пак!!! Искаха от мен да участвам само в един епизод и аз си казах – значи това означава, че би следвало да умра в края му…Страхотно! Ще участвам!“ Това, което само не е ясно, е дали ще умре от дракон или от цица?Сали Фийлд, Невероятният Спайдър-Мен За разлика от повечето актьори в този списък, Сали Фийлд приема ролята на леля Мей във филма, не заради меркантилност, а като услуга към старата си приятелка и продуцент Лора Зискин, която е болна от рак по време на снимките и в последствие умира. Все пак Сали не смята, че филмът го бива и в едно интервю казва на Хауърд Стърн: „ В този филм е доста трудно да намериш триизмерен герой. Колкото и усилия да полагаш, винаги ще е невъзможно да набуташ десет кила боклуци в чанта, която побира само пет“. Орсън Уелс, Трансформърс: филмът/1986/ Последният филм, в който участва един от най-големите кинаджии в историята - Орсън Уелс, е комерсиалната безсмислица от 1986 г. – „Трансформърс: Филмът“. Всъщност за тази лента актьорът-режисьор (или обратното) предоставя само гласа си – за ролята на Юникорн. По-късно пред своя биограф Брабара Лиминг той споделя с презрение: „Представяш ли си, изиграх гласа на играчка. Някаква ужасна роботизирана играчка от Япония, която се превръща от едно нещо в друго. После се сбих с нещо и накрая ме унищожиха“. Той остава язвителен за тази роля във филмографията си до края на живота си.Лорънс Оливие, Inchon Как така се оказва, че един от най-големите актьори на своето поколение, Лорънс Оливие, се снима във филм, често определян за най-лошия на всички времена? Не е нужно да предполагаме, защото самата кинолегенда дава чистосърдечен отговор на този въпрос в интервю, направено на снимачната площадка – „Хората ме питат защо участвам в този филм. Отговорът е много прост. Заради парите!“ Седемдесет и три годишният Оливие получава един милион долара, за да изиграе тази роля. Майкъл Кейн, Челюсти: Отмъщението През петдесетгодишната си филмова кариера, Майкъл Кейн е участвал в няколко филма, който според неговите дипломатични думи – „не са били добре направени“. Но само един от тези нескопосани филми е причината той да не се появи на Оскарите и да получи лично първата си статуетка за „Хана и нейните сестри“. По това време той е на Бахамите, на снимачната площадка на „Челюсти: Отмъщението“. Той не съжалява толкова, че е участвал във филма, защото така или иначе никога не го е гледал – „Никога не съм гледал този филм, но по всичко личи, че е ужасен!“, споделя той в мемоарите си и добавя: „От друга страна обаче, къщата, която си построих с парите от него, е страхотна!“Майкъл Медсън, Видове II Според Майкъл Медсън, той самият е участвал само в няколко добри филми в кариерата си. През 2009 г. в интервю той е доста конкретен и определя, че тези които стават са точно шест. А какво смята за останалите? – „Да, направих някой истински боклуци, но нали пък трябва да си плащам сметките!“. Що се отнася до „Видове II”, той също не е ласкателен за изявата си там – „Честен съм, участвах в лош филм и искам феновете ми да знаят това и да нямат големи очаквания, когато го гледат!“ДАС ... още »
Президентът на Лайънсгейт Джон Фелтхаймър потвърди, че студиото би могло да заснеме общо седем филма от поредицата „Пауър рейнджърс“. „Ние сме много ентусиазирани около игралната версия на „Пауър рейнджърс“ – казва той. – Представяме си, че ще направим пет, шест или седем филма.“ Той е доволен от положителната реакция на феновете към показаните на 5 май костюми и оръжия на героите. Режисьор на филма ще е Дийн Израелит, а в него ще видим петима млади актьори като рейнджърите – Беки Джи, Луди Лин, Наоми Скот, Дакри Монтгомъри и Ар Джей Сайлър, както и Елизабет Банкс като злодейката Рита Репулса. ... още »
Шаут Фактъри и Легаси Класикс ще си партнират по три анимационни филма, които ще са екранизации на някои от историите от бестселъровата поредица „Децата от вагона“ (“The Boxcar Children”). Те ще се появяват за да отбележат 75-ата годишнина от публикуването на първата книга. Авторка на поредицата е Гъртруд Чандлър Уорнър – американска начална учителка. До момента книгите, които наброяват 150, са продали повече от 70 млн. копия в цял свят. Анимационните филми по „Децата от вагона“ са част от договора за партньорство между Шаут и Легаси, който предвижда цял пакет от семейни филми по класически и съвременни детски книги. ... още »
Както вече сме ви информирали, Брайън Кранстън подготвя сериал-антология по творби на Филип К. Дик. Твърде вероятно е вече да е открил и първия и партньор сред актьорите в сериала. Антъни Маки, с когото Кранстън си партнира в посветения на Линдън Джонсън филм „По пътя“ (“All the Way”), е един от запалените фенове на писателя, чиито истории са се трансформирали в екранни адаптации като „Блейд Рънър“ или „Зов за завръщане“. „Никога не бих отказал филм по творба на Филип К. Дик - ентусиазиран е актьорът. – Неговите истории винаги те пренасят в напълно различен свят.“ Самият Кранстън, след като научил от медиите за интереса на Маки към неговия проект, обещава: „Още утре ще му се обадя. Странно е как се развиват нещата! Когато сме заедно, не си говорим за работа, за да не натоварваме другия, а се оказва, че и двамата имаме едни и същи интереси.“ ... още »
Снимките на психологическия трилър „Черна пеперуда“ (“Black Butterfly”) с участието на Антонио Бандерас, Джонатан Рис Майърс и Пайпър Перабо приключиха след седемседмичен работен период в Рим. Режисьор на филма е Брайън Гудман („What Doesn’t Kill You“). Сценарият на филма е дело на Джъстин Станли и Стийв Хилтс, които са черпили вдъхновение от френския едноименен филм на сценариста Ерве Кориан. Пол (Бандерас) е сценарист, който в момента няма много работа. Той се запознава със скитник (Рис Майърс) и му предлага подслон. Но скитникът се оказва с психически проблеми и взима Пол за заложник, като го принуждава да пише. ... още »
