Мечето Падингтън е незабавно разпознаваем персонаж с износената си червена шапка, синьо палто и чудата усмивка - и този толкова популярен вид е запазен от създателите на филма. Роузи Алисън потвърждава: „Оригиналните илюстрации от края на 1950 г. на Пеги Фортнъм със сигурност са основното ни вдъхновение. Искахме да съчетаем тези красиви рисунки с препратки към истински мечета. След това нашите прекрасни екипи във Фреймстор с въображение и със симпатия успяха да преодолеят пропастта между двете. Но до крайната цел стигнахме след много рисунки и концепции!"
Пол Кинг продължава: „Падингтън на Пеги Фортнъм изглежда много повече като истински мече от по-новите версии и, според мен е още по-симпатично. Муцунката на нейния Падингтън много повече е на мечка, той е по-слабичък (от по-нови версии) и по-скоро ми прилича на живо мече отколкото на плюшено - в действителност, на леко мърляв калпазанин".
Както Пол си признава, историята за Оливър Туист оказва силно влияние при разработването на сценария и тази отправна точка продължава да бъде визуално вдъхновение за цялостния облик на мечката.
Процесът на „създаване" на Падингтън е, както може да се очаква, се основава изключително на сътрудничеството. Това компютърно генерирано и изцяло анимирано мече, трябва да се пресели в реалния свят, заедно с истински хора и места, за което са нужни визията и уменията на много хора. Режисьорът, продуцентите, екипът от 500 аниматори, отделът по визуални ефекти, както и на по-„традиционни" отдели за костюмите, декорите и осветлението - всички играят значителна роля в привеждането на мечето във вид, подходящ за истинския свят.
Всеки детайл от начина, по който Падингтън изглежда, говори и се движи, е от първостепенно значение, за да успее публиката да се ангажира с образа. Анди Кайнд (ръководител на визуалните и CG ефекти) и Пабло Грило (режисьор аниматор), заедно с огромния екип във Framestore са създалите на фантастични герои като като домашното духче Доби и хипогрифите от поредицата Хари Потър. Но Анди счита, че работата по Падингтън е по-голямо предизвикателство от всичко, което досега е правил. „Проектирането на изцяло компютърно генериран герой винаги е труден – Падингтън е такъв, и е много физически характер, той активно си взаимодейства с „реалния свят". Изключително важно е да подплътим неговата достоверност – да го направим както трябва, до най-малкия детайли – как вятъра разрошва козината му, или как коремчето му се поклаща докато върви – всичко е от решаващо значение."
Естествено, голяма част от елементите са нови, модерни и безкрайно „истински", защото това е Падингтън от 21-ви век, но той е останал верен на въображението на Бонд, както и на ранните рисунки на Фортнъм. Режисьор аниматорът Пабло Грило и неговият екип във Framestore откриват простотата на оригиналния стил на Падингтън – износената шапка и синьото брезентово палто – която им е от голяма помощ при изграждането на героя.
Включването на дизайнерката на костюми и носителка на Оскар Линди Хеминг също е ключово за продукцията, особено след като тя има план как да се представи този толкова популярен и познат герой. Линди споделя: „От самото начало подходих към Падингтън, сякаш мечето е истински герой, защото той, разбира се е. И като всеки известен герой, той идва с явни искания и известно напрежение да изглежда по определен начин. Но трябва да кажа, че същите въпроси се пораждат и когато става дума за всеки друг герой - например, как се е сдобил с тази шапка? Колко добре му стои, удобна ли му е? Дали понякога я държи в ръка, докато ходи?“
Интересно е решението на създателите на филма, които решават не се обуят Падингтън във високи гумени ботуши - може би един от най-разпознаваемите и емблематични елементи от външния вид на мечето. Ботушите действително са въведени, защото позволяват на плюшените мечета Падингтън да стоят прави на краката си! Трябва да отбележим обаче, че сандвича с мармалад, който задължително трябва да е наблизо за спешни случаи твърдо си остава под шапката му.
Намерението е в ПАДИНГТЪН класическият хумор и добрите обноски, които дефинират този перуански герой за толкова много читатели, да бъдат напълно осъзнати и от новото поколение. Както Хейман иска да посочи: „Това е съвременна история, изградена с помощта на най-съвременна технология. И ние създаваме наш собствен Падингтън, но той категорично запазва духа на оригинала".
Историята в основата на филма няма възраст. Роузи Алисън посочва: „Падингтън е действително бежанец от най-чист вид и Пол е изтъкал от най-различни нишки историята на един имигрант. Така че ние до голяма степен изобразяваме Лондон като един толерантен град, където хората са добре дошли, могат да бъдат различни, но все пак да се впишат в него. Това е едно пътешествие с Падингтън, това е история за състрадание, толерантност, съпричастност ... и мечето Падингтън се вписва идеално в тази традиция за добронамереност към непознатите и разбиране и откритост към другите". Може би Пол Кинг най-добре обобщава посланието на филма, където семейство приема в дома си един чужденец, който обръща живота им нагоре с краката, но след това всичко се променят към по-добро: „Лошо е за тяхната канализация, но е добро за душите им - това е нашето мото!"
И какво си мисли Майкъл Бонд в този дебют на големия екран на малкото си мече? „През последните години животът на хората по света се ускори, но Падингтън продължава да прави всичко със своя собствена скорост и хората изпитват завист от това - те обичат оптимизма му и се наслаждават на собствената му особена логика. Падингтън е важна част от нашето семейство вече почти шейсет години, и макар да е напълно способен да се грижи за себе си, той си остава малка мечка в един голям свят... С огромно вълнение очаквам реакцията на зрителите, и се надявам всеки от тях приеме Падингтън в дома си и в сърцето си! "
|
