Пренасянето на национално богатство от страниците към екрана
Сценаристът Пол Кинг обяснява как той е адаптирал историите на Падингтън за игрален филм: „Подобно на повечето хора от моето поколение, аз имам много приятни спомени от Падингтън като дете. Израснал съм с анимациите на FilmFair и съм отделил достойно място в спалнята ми за плюшеното мече. Но докато не преразгледах историите като възрастен, не се бях запитвал защо този конкретен образ толкова ме е очаровал. Не може да се каже, че има недостиг на говорещи животни в детската литература, но малцина имат трайната притегателна сила на Падингтън. За мен това се крие в бележката на врата му: „Моля се грижете се за това мече. Благодаря ви ". Въпреки спокойствието и увереността на тази малка мечка, написаните думи подсказват, че всъщност той е уязвим и има нужда от помощ в новият плашещ свят.
Всеки от нас се е чувствал аутсайдер в някакъв момент от живота. Не е нужно да си един от евакуираните по време на бомбандировките, които са вдъхновили образа на изгубена душа, седяща на перона с етикет около врата, или да си избегнал опасността като приятеля на Падингтън г-н Грубер, или да си пресякъл океана като имигрант с кораба Уиндръш и да си се установил в Нотинг Хил, както е станало с хиляди хора по времето, когато Майкъл Бонд пише първите истории. Трябва само да сте имали първи учебен ден в ново училище или да сте прекарали една нощ далеч от дома, за да усетите съпричастност към малкото мече, само и изгубено - и за мен е това причината то да покори сърцата на поколения читатели.
И двамата с Майкъл Бонд бяхме категорични, че историята във филма не трябва да намесва разказите от книгите, които са познати на мнозина. Всички познати сцени от появата му в първата книга са там, от железопътната гара, където Падингтън не носи нищо друго освен шапка и етикет през предизвикалото безпорядък посещение в чайната, пагубната му първата среща с банята до пътуването в метрото. И макар във филма да срещаме Падингтън по-рано отколкото в първата книга, оставаме верни на тона на историята на Майкъл Бонд.
Петата глава на Мечето Падингтън започва с думите „Падингтън скоро се установи и стана част от едно семейство..." и тук почувствах, че има място за по-дълъг разказ. След този момент историите за Падингтън са много по-кратки самостоятелни и усетих празнота в неизследвания преход на Падингтън от нещастен аутсайдер до член на един от семейство. Това е идеалното място да се вмъкне филмов разказ, който да разкрие какво прави Падингтън толкова специален герой.
Подобно на Оливър Туист, и Падингтън пристига в Лондон като сирак в търсене на дом. Но докато на Оливър това отнема дълго време, за да намери г-н Браунлоу, Падънгтън се сблъсква почти веднага със семейство Браун. Въпреки това да имаш покрив над главата си и да се чувстваш като у дома, са две много различни неща, и това е пътуването, в което се впуска нашият филм.
Обратната страна на историята на Падингтън е, разбира се, преходът на фамилията Браун от забелязването на мечето да приемането му за част от семейството. Когато за първи път се срещнахме с Майкъл Бонд, аз го попитах за г-н и г-жа Браун и той ми каза, че образите им са били вдъхновени от собствените му родители. Попитах го каква би била реакцията им, ако видят едно малко мърляво мече и той каза: „Майка ми щеше да поиска да го изкъпе, а баща ми щеше да се тревожи за документите му."
Почувствах тези противоречиви нагласи като чудесен източник на драмата, и нежеланието на Хенри да се занимава с мърлявото мече ми напомня на един от любимите ми филми, Хлапето. Малкият скитник първоначално не е склонен да бъде баща и първата му реакция е да се отърве от детето. Подобно на него и нашият г-н Браун смята, че Падингтън не е тяхна отговорност. Той е много щастлив да пусне малкото мече да спи в кофата за боклук, ако е необходимо. Той не е лош човек - просто иска семейството му и дома да са в безопасност. Този защитен инстинкт е изместил добрите му маниери към непознати. На края на Хлапето Малкия скитник е готов да направи всичко за осиновеното си дете, и преследването на покрива в края на филма е повече от сърцераздирателен. Почерпих вдъхновение от това и се замислих, че г-н Браун също може да предприеме пътуване, което да промени отношението му към Падингтън, и да направи филма много по-богат".
|
