Вещественият свят в „Не казвай сбогом“ отразява вътрешното състояние на героите, или обратното, с облика си, продукт на ерата на рецесията в Америка, изпълнен с приятни фасади, които се разпадат по шевовете погледнати отблизо. Резултатът е една „ноар“ версия на Америка, мрачен и хипнотичен поглед върху разпадналата се Американска мечта. Финчър изгражда този едновременно непознат и близък свят с екипа, на когото е разчитал неведнъж, включително оператора Джеф Кроненует, дизайнера на продукцията Доналд Греъм Бърт, филмовия редактор Кърк Бакстър и дизайнера на костюми Триш Съмървил.
Кроненует определено и преди е вървял по мрачни пътища заедно с Финчър. В цяла поредица филми като „Боен клуб“, „Социалната мрежа“ и „Момичето с татуирания дракон“, двамата постигат забележителен визуален стил. Естетическото им търсене в работата им върху „Не казвай сбогом“ ги отвежда в предградията на средния запад.
Материалът сам по себе си определя подхода. „След като прочетох сценария на Джилиън и започнах да схващам идеите на Дейвид и да гледам през очите на героите и игрите помежду им, и си представих емоционалното напрежение, на което са изложени, въпросът бе как да подплътим визуално това преживяване. Чувствахме се задължени да потопим публиката напълно в света на Джилиън.“, обяснява Кроненует.
Що се касае до това, колко е сложно да създадеш съмнение и подозрение чрез камерата и осветлението във филм, в който лъжливата външност доминира, Кроненует разкрива: „Търсиш начин да откриеш традиционен и обикновен малък град и няколко безлични къщи и неуловимо ги превръщаш в нещо мистериозно.“
Снимките протичат в Кейп Джирардо, стар град по поречието на Мисури, малко над 100 мили от Сейнт Луис, който изпълнява ролята на родното място на Ник - Картидж. Според Доналд Бърт локацията предлага множество предимства. „Всичко в Кейп Джирардо се вписваще идеално – от преплитането на различни икономически и архитектурни периоди от 60-те, 70-те и 80-те до безредно ширещите се търговски центрове и реката като акцент.“
„Картидж е като някога благоденстващите градове из Америка, благодарение на магистралата, която стига до тях и издигнатите няколко големи магазина, до момента, в който икономическите възможности се местят по-надолу по пътя. Картидж е като стара прашна сватбена рокля в гардероба. Тя все още е красива, но не е обличана от години.“
Най-важната локация е домът на сем. Дюн. Въпреки че е слънчева и нова, вътре преобладават сенките. „За къщата на сем. Дюн, трябваше да подберем нормално и обикновено място, което да превърнем в изолирана крепост със спуснати щори. Чувството за разочарование се постига с малки детайли.“, разкрива Кроненует.
Екипът изважда късмет като открива наблизо локация за разкошната къща с езеро на Деси. „Открихме живописен дом, проектиран от ученик на Франк Лойд Райт, който беше идеален. Къщата бе отдалечена, говореше за финансови възможности и даваше усещането за затвор.“, разказва Бърт.
Една от най-мрачните сцени във филма е в изоставен мол, който е истинска мека за изключените от обществото. Снимките се провеждат в Лос Анджелис, в изоставен магазин на Montgomery Ward за фасада и Hawthorne Mall за интериора. „Обзаведохме го с изпочупени стени от гипс картон и стари, очукани кашпи, каквито има в моловете. В действителност направихме истинско проучване за изоставените молове, а в Америка има доста. Чувството е апокалиптично, сякаш има друг по-мрачен свят под повърхността, нещо, което виждаме в Картидж.“, разказва Бърт.
Това е любимата локация за Кроненует заради предизвикателствата, които предлага. „Мащабът беше плашещ. Пространството се простираше на три етажа и 300 фута във всяка посока, а ние искахме цялото да е осветено с фенерчета и огньове. Това беше едно от най-интересните фотографски предизвикателства във филма. Целяхме сцената да предаде това чувство че се намираш в катакомби.“
|
