Роланд Емерих е майстор в смесването на величие и забавление. Както отбелязва художникът на продукцията Бари Чусид: „Роланд има големи идеи. Когато си мислиш, че едно нещо е голямо, той измисля друго още по-грандиозно. Той винаги премества границите на мащаба и възможностите."
Както става и в този спектакъл: един извънземен космически кораб със супер-структура, необхватен размер и собствено гравитационно поле, което нанася опустошителни щети на цялата планета. Корабът запалва възпламенителен облак, който се простира из цялото небе, спуска се над Сингапур и го обгръща в тъмнина, след което всичко, абсолютно всичко се вдига над земята от невидима сила и е въвлечено в разрушителна вихрушка.
В друга точка от света Дубай буквално пада върху Париж, като най-високата сграда в света, кулата Бурж Халифа, се разпада етаж след етаж върху Айфеловата кула. (Нашествениците обичат сблъсък на забележителности...)
После гигантски Буда се врязва в Биг Бен и огромното виенско колело в Лондон с трясък се разбива в Темза.
А гигантски писти за кацане на извънземни кораба се плясват в Атлантическия океан. В коя част от него ли? Из целия океан!
Денят на независимостта: Нова заплаха е неумолима сила, прекрачваща всякакви граници, допълнена с лек хумор, който не е типичен за този жанр. „Този филм е толкова по-голям от първия, - казва Джеф Голдблум, който отново е в ролята на учения и световен спасител Дейвид Левинсън. - Но е важен също духа на забавление, чудесата и възхищението на филма."
В действителност, както отбелязва Емерих, героите и забавлението и сега заемат централно място. „Публиката наистина обича тези герои, - обяснява той. - Ние разширихме вселената на Денят на независимостта и аз едва изчаквам хората да се потопят в нея."
Сценаристът Никълъс Райт отбелязва, че той и партньора му Джеймс А. Уудс са искали да уловят отново „доколкото е възможно наивния и искрен хумор от първия филм", макар след излизането на Денят на независимостта и много други големи блокбастъри „са се заразили с този тон. Има прекрасен ритъм – напрегнат екшън, последван от разтоварващ хумор и тогава емоционално подчертаване."
Уудс добавя: „Драматичните моменти и зрелищата изпъкват много по-добре, ако са подкрепени с хумор и страхотни герои."
|
