Прохладен летен ден в хотел Каса дел Мар на брега на Санта Моника, Калифорния. Гостите пристигат не само заради разположените на няколко крачки от прозорците плажове, но и за да присъстват на две отделни събития, които ще се проведат тази сутрин - сватба и погребение. Лобито е гъмжи от хора, така че две големи кинозвезди могат да прекосят фоайето почти незабелязани.
Намиращите се наблизо гости издават едва доловими въздишки и хвърлят още един поглед към Робърт Дауни Дж. и Робърт Дювал, които небрежно си проправят път надолу по стълбите, докато обсъждат участието си в новия филм на режисьора Дейвид Добкин СЪДИЯТА.
Двамата актьори са оставили дълбок отпечатък върху филмовото изкуство с изпълненията си през последните десетилетия. Двете номинации на Дауни за награда Оскар - за Чаплин и Тропическа буря, хвърлят само бегъл поглед върху хамелеоновския му талант - феномен, който още повече се подчертава от донесло му световна популярност превъплъщение на Тони Старк, известен още като Железния човек. За множеството му фенове, ролята в СЪДИЯТА до известна степен ще предизвика очаквания, но не и по типичния начин. Защото както и самият актьор казва, проектът се появява съвсем естествено. „Това е типът филм, който винаги съм искал да правя."
Робърт Дювал е истинска кино легенда, който има зад гърба си приковаващи вниманието изпълнения вече почти половин век, от незабравимия му дебют на голям екран като Бу Радли в Да убиеш присмехулник, през иконичните филми като Кръстникът и Апокалипсис сега, до спечелилите му награди Нежно милосърдие и Лудо сърце. Той определя ролята си в СЪДИЯТА като „точно на място, както и останалите неща, които съм правил."
Началото на историята на филма се идва от личните изживявания на режисьора Дейвид Добкин със собствените му родители – властен баща адвокат и емоционално нестабилна майка. Добкин се озовава в трудната позиция да се грижи за майка си през последните етапи на нелечимо заболяване, след като баща му е починал.
Потънал в удобен стол в една от плюшените зали на Каса дел Мар, Добкин разказва за своето дълго таено желание да направи филм за сложните емоции на подобно преживяване, в каквото много възрастни се оказват. „Мисля, че също като мен, много хора не осъзнават, че в определена част от живота се налага да бъдеш „родител на родителя си". Докато не се случи с тях самите. – отбелязва Добкин. - А тъй като сте неподготвени за такова преживяване, правите грешки и се натрупват моменти, за които съжалявате. Но като творец може да се върнете назад и да пресъздаде онези моменти, такива, каквито ви се иска да са били."
Добкин развива историята за СЪДИЯТА със сценаристите Ник Шенк и Бил Дюбук. През този период режисьорът, който придоби известност с поредица хитови комедии като Ловци на шаферки – намира страстен партньор за този дълбоко личен проект в лицето на Сюзън Дауни, която е продуцент на филма заедно с Дейвид Гамбино.
Съвместната работа на Добкин и Сюзън Дауни създава усещане и на двамата за лекота и успокоение. Те си дават почивка от други проекти и се концентрират върху сътрудничеството им за оформяне на сценария,. Макар че СЪДИЯТА е студийна продукция, изпълнена със звезден актьорски състав, създателите на филма през цялото време гледат на проекта като продукт на любовта. „Сблъскахме се с много предизвикателства, които трябваше да преодолеем, но също така разполагахме с две наистина важни предимства, - разказва продуцентката Дауни. - Имахме Робърт Дауни-младши, който наистина искаше да направи този филм, което е нещо много ефикасно. А причината Робърт да иска да го направи е, че имахме невероятен сценарий."
Сюзън Дауни ни казва, че фирмата Team Downey е създадена именно, за да търси и подкрепя проекти, точно като СЪДИЯТА. Нейният партньор в Team Downey и звездата на филма, Робърт Дауни-младши дори писа за това в туитър: „Той каза, че това е типът филми, каквито би искал да прави през целия си живот, - усмихва се тя. – Филми със силни образи, интелигентни истории, разказани с чувство за хумор, остроумие и истинска емоция. Тук имаше всички елементи, които търсим. От самото начало бяхме решили, че ще направим първия ни филм с най-добрия материал, който открием. И бяхме много щастливи, че това се оказа СЪДИЯТА."
Докато феновете са свикнали Дауни да вдъхва живот на необикновени герои като Тони Старк или Шерлок Холмс, той изглежда го прави с такава лекота, че талантът и упорита работа, които са нужни за създаването им, са почти невидими. Ще бъде чудно, ако актьорът не изгради новата съдържателна роля от чисто човешки черти. „Ние виждаме в Ханк Палмър елементи на Робърт, с които сме запознати – интелект и бърз говор, но не сме били осведомени за коварната трансформация, която героят му преживява в последно време.“ - обяснява тя.
Образът му в СЪДИЯТА напомня на пословичната метафора за всепомитащата сила, която среща непробиваем обект, който в този случай е непреклонният му баща, който упорито и доста умело се противопоставя на евентуалното възстановяване на отношенията между баща и син. Актьорът в тази роля трябва да бъде огромен и непреодолим; с други думи, трябва да бъде Дювал. „Докато четох сценария, винаги си представях него, - признава Добкин. А след като се присъединява към актьорския състав, химията между Дауни и Дювал сякаш кристализира заядливите отношенията между главните герои, които са в центъра на филма. - Дювал внесе нещо толкова уникално, защото самият той е от друго време и с други ценности. Той е като непробиваема стена и наистина вярвам в това, Ханк трябва да изкачи Еверест, за да се свърже по някакъв начин с този човек."
Създателите на филма казват, че и двамата актьори смело се потапят в ролите си. За Дювал това означава да пресъздаде едновременно силата на Съдията и слабостите и недостатъците, които крие дори от собственото си семейство. „Трудно е да се играе човек с толкова много противоречия, който може да бъде любящ и да се отнася с децата си коравосърдечно с такава безмилостна реалност, - разказва Добкин. - Това е велико изпълнение по много причини, но най-вече заради уязвимостта, която той трябва да покаже в тази роля. Това е наистина уникално."
След изборът на главните изпълнители, целият звезден актьорски състав от действащи гиганти си идва на мястото, за да населят списъка с роли. Номинираната за награда Оскар актриса Вера Фармига (Високо в небето, От другата страна) е любовта на живота на Ханк, която той е изоставил в миналото; носителят на Оскар Били Боб Торнтън (Бръсначът) е острият и рязък прокурор, който влага цялото си настървение, за да прати Съдията в затвора; Винсънт Д'Онофрио (Пълно бойно снаряжение) и Джереми Стронг (Линкълн) като братята на Ханк, които са останали в малкия град при семейството.
С толкова много звезди във филма, Добкин залага на една необичайна практика, пренесени от неговия опит в театъра - в продължение на три седмици да събере тези разнообразни, мощни изпълнители на репетиции и импровизация в „работилница за роли“, за да се изчистят отношенията между героите преди снимките. „Направихме специфична импровизацията три дни преди края на репетиции със Съдията и тримата му синове, която продължи около 90 минути, - спомня си той. - И това бе невероятно за гледане. Искам да кажа, че това са някои от любимите ми актьори за всички времена, и нямаше значение какво им подавах, всички те отвръщаха и реагираха като героите си. Видях, че са успели да създадат семейна динамика и след това спрях репетициите, защото нямаше нужда да продължаваме, всичко бе готово."
По-късно виждаме тази динамика лично, когато Робърт Дауни-младши и Робърт Дювал пристигнат заедно, шегувайки се и наслаждавайки се на повторната им среща отпреди преди месец. Ясно е, че те не само се възхищават един на друг като актьори, но са изградили по време на снимките в Масачузетс и Бостън помежду си истинско приятелство.
„Прекарахме си добре, - заявява Дауни. – Това бе просто един вид отклонение към семейна мъка и изцеление, живот и смърт, възмездие и вина... всички тези неща, които правят наистина хубав летния снимачен график. Никой не страда твърде много, и мисля, че всеки до голяма степен израстна. Искам да кажа, че никога не съм виждал толкова хора са плачат толкова пъти по време на подготовката за снимки на филм."
Дювал добавя: „Това не беше пропиляно време. Ние започнахме да импровизираме с героите, всеки от нас беше спокоен, както сме сега. Много неща бяха открити. Беше наистина много приятно."
Интервюто бързо се превръща в разговор с Дауни и Дювал, познати като Дауни и неговия приятел „Боби" – които разказват истории за отношенията си със собствените си бащи и първите дни от кариерата им. Дауни не е единственият, който в очарован от разказа на Дювал за идването му в Ню Йорк, за ерата на Actor’s Studio и за ментора му Марлон Брандо.
Като син на актьора и режисьора Робърт Дауни Старши, самият Дауни рано се потапя в актьорската игра, първо на сцената и след това и в киното. Той казва, че се наслаждава на смесицата на актьори с толкова различни произход и стил по време на работата на СЪДИЯТА. Но въпроса дали се е възползвал от възможността да се учи от емблематичния актьор, думата взима ветеранът: „Това е двупосочен път. - казва Дювал. – Днес има отлични млади актьори, които са много различни, така че се учим един от друг."
„Онова, което те видях да правиш там, никога досега не съм виждал някой да направи, - казва директно Дауни на колегата си. - Но мисля, че до голяма степен това идва от осъзнаването – само те цитирам – да не търсиш резултат, а да останеш в процеса. Всеки път, когато снимахме централна сцена, Боби казваше: „Хей, всички, ние просто слушаме и говорим, и вярвам че това, което търсим, ще изскочи. Най-силният момент в сцената може да не се появи, когато ние смятаме, а ще дойде, когато му е времето."
Разговорът неизбежно се завърта към вероятно най-приковаващата вниманието и емоционално сложна сцена във филма - когато Ханк внимателно помага на болния си баща да се справи с болезнените и унизителни реалностите на разпадащото се тяло. „Последният човек, пред когото Съдията иска да бъде уязвим е Ханк". - казва Дауни.
Въпреки, че Дювал си спомня неловкия момент, той казва, че най-добрият подход е да остави напрежението да се разтвори и да го направи простичко. „Това, което проработи според мен бе, че героят ми се държа високомерно. Нека да е смешно – хуморът може да се прояви и в най-сериозните случаи. Това не е нещо, което може да се планира. Почти можеш да си представиш, но трябва просто да го оставиш да се случи."
Доверието на Дейвид Добкин към актьорите и снимачния екип по време на работата и бюджетните ограничения, създават среда, която вдъхновява участниците да дадат най-доброто от себе си. За Дювал, дори в контекста на огромната му филмография като актьор и режисьор „това е един от най-добрите ми, а също и много различни, филм и образ. Дейвид и Дауни имат прекрасен начин на работа, бяха много демократични. Това беше трудна задача, но аз се радвам безкрайно, че участвах."
За Дауни, приключването на проекта е като сбъдната мечта: „Споделих този филм с един от най-великите актьори на неговото поколение, и той е тук днес и е още по-голям. - казва той. – Това е много трудна роля. Знаехме, че изборът на актьор за образа на Съдията щеше да издигне или да срине филма. Трябва да имаш достоен опонент. Не става дума за категории или възраст. Ако си актьор от класа, тези неща нямат значение."
|
