За да се създаде екшъна в Закрилникът, Фукуа започнали разговори с Уошингтън и Кийт Уолард, един от координаторите на каскади във филма. „Има тенденция в заснемането на екшън, където камерата се люлее и нещата наоколо се движат, а публиката не може да каже какво се случва. - казва Фукуа. - Точно това е начинът, по който не искахме да го правим. Целта ми е да се прави екшън и да се заснема екшън.“
Фукуа се вдъхновява за начина на работа за екшън сцените с Маккол от срещата му с боксьор от реалния живот. „Имам много добър приятел, който е голям боксьор – Шугар Рей Леонърд, - отбелязва той. – Докато разказва истории, вие разбирате колко умен може да бъде един боксьор. Понякога той те докосва леко и пита: - Хей, как си днес? - И това е неговият начин да те провери дали си във форма, дали нещо не те притеснява. Или те гледа по определен начин, за да види как се движиш, как езикът на тялото е, какви са твоите силни и слаби страни. Маккол е обучен по този начин, и той забелязва тези неща и да ги използва като свое предимство. Трябваше да покажем това."
Следващата стъпка бе да забавим малко темпото. „Когато за първи път снимахме сцената в бара, стана набързо, наистина много бързо. Аз казах: „Трябва да има скорост, но трябва да има и лично отношение. Да забавим темпото, нека да погледнем на сцената сякаш в нея има диалог, така че все още да мога да виждам сред всички тези движения персонажа в него."
Също така за Фукуа е важно сцените да са реалистични. „Питахме се, може ли това наистина да се случи? Може ли от физическо естество са се направят тези неща? Какво се случва с човек, който е способен да това? И се оказва, че за повечето обикновени хора, това не е възможно – ако попаднете в автомобилна катастрофа, сърцето започва да бие по-бързо и вие се паникьосвате. За хора като Маккол обаче е точно обратното. Сърдечният им темп се забавя. Дишането се забавя. Всичко около тях се забавя. Зениците им се разширяват, за да поемат повече светлина. Всичко това е наистина се случва и те оценяват разположението в стаята за секунда. И след като се разбрали всичко, те влизат в действие."
За Уолард, като координатор на каскадите, процесът по работата започва като разбива сценария на отделни сцени. „Говорихме с Дензъл и Антоан за това, какво искат да направя, - казва той. - В този конкретен случай Дензъл не искаше да се използват много бойните изкуства - той искаше уличен, открит и директен боен стил. И Антоан, разбира се, беше съгласен." Уолард се осланя на опита си в армията и специалните сили, за да създаването битките във филма.
За този конкретен филм е наложително екипът каскадьори работи в тясно сътрудничество с Уошингтън и да се създаде екшън-действия, каквито актьорът може да се изпълни. „Направихме цялото действие да е от първо лице, на екрана може би през 95% от времето е лицето на Дензъл, - отбелязва Уолард. - Така че, около месец преди снимките започнахме обучението и тренирахме всеки ден."
Обучението е наложително, тъй като героят е високо квалифициран експерт. „Ако по време на бой с ножове държиш оръжието така, че острието да стърчи, всеки, който разбира от тези неща ще си каже: „На този бързо ще му видят сметката". - казва Уолард. - Но ако героят държи ножа е с острието, прилепнало към дланта, а ръката я държи като в бокса, тогава става ясно, че има някакъв опит."
Едно нещо, което прави Робърт Маккол изключение е, че той не носи пистолет - срещу опонентите си той използва оръжия от заобикалящата го среда, каквото му е под ръка. „Може да има пепелник на масата, нож за писма на бюрото, - продължава Уолард. - Може да е ваза, вилица, чаша, книга, комбинациите са безкрайни".
Но специфичният екшън в Закрилникът не свършва с каскадите – той е комбинация от всички аспекти на продукцията, включително операторско майсторство и дизайна на продукция. „Идеята за специфичната визия на филма беше изцяло на Антоан, - казва продуцентът Тод Блек. – Затова се обърнахме към оператора и носител на награда Оскар® за Аватар Мауро Фиоре, с когото са работили върху Тренировъчен ден и хуждожника на продукцията Наоми Шохан."
„Когато се обърнахме към Наоми за този филм, тя каза: „Филмът трябва да бъде свръхреалистичен. Зрителят трябва да си мисли, че Робърт Маккол сякаш живее в апартамента до него. – продължава Блек. – И въпреки, че това е действителността, тя не трябва да е крайно мръсна - тя трябва да има душа, тя трябва да има светлина от свещи, да има топлина. Душата на МакКол трябва да да сгрява, иначе той няма как да бъде Закрилник."
|
