Според Дензъл Уошингтън силата, която движи Робърт МакКол (персонажът, който пресъздава актьорът в екшън-трилъра Закрилникът) е вроденото му чувство за справедливост. „Робърт Маккол е вършил много лоши неща в миналото си и се опитва да ги преодолее, не се гордее с това и се опитва да бъде по-добър, - обяснява Уошингтън. – Но след като загърбва предишния си начин на живот и започва да води спокойно и тихо съществуване, желанието му за справедливост оживява отново след като среща отхвърлено от останалия свят младо момиче, което се нуждае от неговата помощ. „Той никак не се харесва и съзнателно се отказва от уменията си, макар че на практика никога да не ги губи. И когато се запознава с това невинно младо момиче, с което са злоупотребили, той решава да направи нещо за него."
„Мотивацията на Маккол е проста, - казва Тод Блек, продуцент на филма. - Когато се извършва несправедливост към един обикновен човек, към някой, който не може да се защити сам, защото не е в състояние или просто не знае от къде да започне - Закрилникът ще се погрижи."
Според режисьора Антоан Фукуа – който отново работи с Уошингтън след отличената с награда Оскар® лента Тренировъчен ден - МакКол притежава някои основни черти на класически герой. „Виждах този филм като завръщане към миналото, към уестърните на Серджо Леоне, - обяснява той. – В центъра е антигрой, който води вътрешна борба, изпитва нежелание и срам да вдигне оръжието си ... но когато получава шанс да помогне на други хора, той го прави и използва уменията си за това."
„Ние всички бихме искали да вярваме, че там някъде има човек, който може да ни помогне, само ако можехме да го намерим, - казва продуцентът Джейсън Блументал. – Това е като да попаднете на обява в интернет, докато отчаяно се молите за помощ и досега никой не ви отговаря. Бих искал да вярвам, че когато изпадна в нужда, някой някъде там ще ме чуе - някой ще зареже всичко и ще ми се притече на помощ. И това е Закрилникът."
Филмът взема заглавието и основната си тема от телевизионен сериал от 80те и развива централата му линия - добре обучен човек, който може да ю „изравни" шансовете, когато те са в ущърб на безпомощните. Блументал казва, че идеята и заглавието до голяма степен опредеделят новия филм: „Думата „закрилник“ (equalizer – изравнител, балансьор) е много силна, мощна дума, - отбелязва той. – Голяма част от хората вярват, че в света има дисбаланс, така че идеята за изравняването има дълбок смисъл. Ако не друго, аз смятам, че заглавието сега през 2014 г. има по-голямо значение, отколкото през 1980 г. Хората могат да почувстват близък такъв образ на човек, който извършва геройски постъпки за хората, които се нуждаят най-много."
Воден от тази мисъл, проектът е нагоден специално за Уошингтън от сценариста Ричард Уенк. Уенк получава работата, след като продуцентите се запознават с неговото разбиране за главният герой и как той преценява кое е правилно и кое - грешно. „Трябваше да напиша оригинална история за произхода на героя, сякаш телевизионното шоу не съществува. - казва Уенк. - Можех да запазя мистерията около МакКол и това ми даде свободата да изградя героя от начало."
„Сценарият на Ричард е като пръчка динамит, - казва Фукуа. - Интересно е да се види как го е изпипал - блестящо, интересно и знам, че рано или късно ще се взриви".
За Клоуи Грейс Мориц, която ще се присъединява към актьорския състав в ролята на Тери - младото момиче, което вдъхновява Маккол да й помогне – е много лесно да се види, че главната роля е идеална за Уошингтън. „Той е до такава степен Дензъл, - казва актрисата. - Маккол може да бъде най-сладкият, очарователен човек с огромна усмивка на лицето - и в следващия момент се превръща в убиец. И няма начин да не си помислиш: „Уау! Това беше бързо!"
Фукуа казва, че една от отличителните черти на персонажа в сценария на Уенк е импровизацията. „МакКол не нося оръжие - това е част от миналото му. - казва режисьорът. - Той идва и сканира помещението за две секунди. Той ще знае точно какво се намира отляво и какво - отдясно - и използва някое от тези неща, за да спре атаката, взема оръжието на врага и го използва срещу него. Закрилникът не убива от разстояние - той се изправя срещу противника и го гледа в очите, докато светлината в тях угасне. Той е различен вид човешко същество. И зрителят никога няма да погледнете тирбушона по същия начин отново, това поне мога да обещая!"
Идеята за тирбушона - един от най-запомнящите се и зловещи моменти в ключова бойна сцена във филма – идва директно от Фукуа. „Срещнах се с един мой приятел, който е запознат с подземния свят, - обяснява той. - Казах му, че битката се развива в бар, и той изреди всички предмети от обстановка, които биха били от полза. Вдигна тирбушона и ми показа какво точно има предвид."
Уошингтън е привлечен от концепцията и идеята, но всички са съгласни, че няма да поеме ангажимента, докато сценарият не е финализиран. Три дни след като Уошингтън получава готовия сценарий, продуцентите са на тръни, очаквайки да чуят отговора. Тогава телефонът на Блек иззвънява. „Дензъл бе от другата страна, - спомня си той. – „Тод, - рече той, - обажда се Робърт Маккол."
В ролята си на продуцент, Уошингтън работи с Уенк, за да осъзнае ролята, която иска да изиграе. Актьорът постоянно си задава основните въпроси: „Кой е той? Какво го кара да действа? Какви са недостатъците му? Какво се опитва да преодолее?“ Мисля, че преди време, той е бил човек, който е искал да помага на хората, но постепенно се е превърнал в нещо друго. Наложило се е да се примири с тази част от живота си и да затвори вратата зад себе си. И сега тази млада невинна девойка отново я отваря."
Уошингтън е развълнуван и от възможността отново да работи с режисьора Фукуа. След съвместния си опит в Тренировъчен ден, Фукуа казва, че е ясно, че Закрилникът е още един благодатен шанс за съвместна изява. „Част от това, което аз открих в Тренировъчен ден е, че мога да прочета нещо от страницата на сценария, което звучи като екшън действие, а Дензъл открива актьорската игра в него - може да внесе екшън ритъм и да се създаде драматичен момент, сякаш сцената е с диалог, - казва Фукуа. - Той е непредвидим по най-добрия възможен начин."
Уошингтън също чувства голямо доверие към режисьора си. „Той е много талантлив, - казва актьорът. – Изпратихме му материала и той се съгласи, а когато седнахме заедно, той имаше тонове идеи." По-късно на снимачната площадка доверието им се увенчава с успех. „Антоан имаше своя визия за филма - той заснемаше близките кадри със специализирани камери. Но това никога не ме е притеснявало. Камерата е област, в която Антоан е експерт. За мен остана само да се погрижа за актьорската игра". - усмихва се Уошингтън.
„Споделяхме общ ритъм и взаимно разбирателство, - казва Фукуа. - Имаше моменти, когато дори нямаше нужда да разговаряме"
От Тренировъчен ден досега, пред Фукуа и Уошингтън са се явявали няколко възможности повторно да застанат на снимачната площадка, но Закрилникът е първата, която се реализира в действителност. „Не го насилвахме, - казва Блументал. – Не ставаше дума за нещо от рода на „хайде сега момчетата от Тренировъчен ден да се съберат заедно.“ Това не е причина да се направи филм. Мисля, че Антоан е търсил да заснеме филм, в който той може да застане на мястото на героя и наистина да разбере какво прави човека да постъпва така. А може да се създадете голям герой, ако имаш невероятен актьор, и разбира се, ние разполагахме с Дензъл. Така че в предизвикателство се превърна намирането на герой, който Дензъл да пресъздаде в свят, на който Антоан може да вдъхне живот."
|
