Документалният филм на Тони Палмър "Семейство Вагнер" на моменти напомня за операта на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунгите”, защото и той ни среща с жадни за власт патриарси, бунтарски настроени млади и хиляди митове.

"Семейство Вагнер" подробно разнищва историята на клана Вагнер: от близостта му с Адолф Хитлер (снахата на Рихард – Уинифред, е членувала в нацистката партия) до неотдавнашните боричкания за директорската позиция на фестивала Байройт (между враждуващите полусестри Катарина Вагнер и Ева Вагнер-Паские, които го ръководят). От всички Вагнерови творби тази сапунена опера може би е най-драматичната, защото архивите са заровени дълбоко в градината, свещената дървена фестивална сграда трябва да бъде опазена, а под повърхността на историята клокочи семейна омраза и напира да излезе неясно наследство.

Не е чудно, че сред всичките тези вражди, интриги и стремежи за власт някои членове на фамилията са изгубили вяра в усещането за семейна принадлежност. Волфганг Вагнер – бивш директор на Байройт, който, изглежда, е изгубил битките със своите родственици, въздъхва по време на едно от интервютата: „Семейството е произволна колекция от личности, с които делите общо фамилно име”.

Коментари (0)

|

Коментирай »