Постерите са странно нещо. Те са важна част от представянето на даден филм, но много често ние не ги забелязваме. Понякога те могат да ни кажат нещо за филма, което не сме разбрали може би, закодирано в композицията или цветовата гама на изображението. Върху повечето от постерите няма какво да разсъждаваме, но сякаш тази година би рекорда по най-странни и загадъчни кино плакати. Нека да видим най-шантавите от тях.
Стар Трек: Отвъд
Може би това е най-съблазнителният и оптимистичен плакат на годината. Предразполагащите цветове и разбалансираното заглавие предполагат, че нещо дръзко ще се случи във филма…Е, не беше съвсем така…
Омарът
Големите ръце на Колин Фарел, приличащи всъщност на крайници на омар, и едва различимите кичури коса на прегърналата го невидима жена не казват директно на зрителя : “Това ще да е мрачна научна фантастика, с елементи на романтична комедия…“
The Forest
Прекрасните устни на Натали Дормер за закрити от дървета и примки, сякаш да запушат зловещото ехо от страховита японска гробница на открито.
Дивергенти 3: Предани
Постерът всъщност няма нищо общо със сюжета на филма, все едно някой дизайнер го е направил в свободното си време, защото клиентът му е дал твърде неясни указания какво да представлява, и затова той е взел оттук- оттам няколко идеи. Иначе със сигурност е ефектен.
Кралицата на Катве
Постерът е странно композирана снимка на главната актриса в този филм. На главата ѝ има царска корона, която по-скоро прилича на детска играчка. Когато се вгледаш и видиш как фигурите за шах всъщност изникват от скалпа ѝ, се досещаш, че май от играчката ще стане плачка.
Cemetery of Splendor
Добра година за плакатите, които ситуират панела с надписите на филма отгоре, не по стандартния начин. Като надгробна плоча в гробище, този постер се фокусира върху това, което лежи отдолу, под нас, в преизподнята. А оплитащите се зелени листа сякаш ни придърпват към темата за задгробния живот, за каквото всъщност става дума във филма.
Отряд самоубийци
Странен е този плакат, но е сполучлив. Какофония от неонови цветове, графити и черни подцветки, за да изпъкнат образите от филма, за сметка на многото надписи, в които в крайна сметка никой не се заглежда.
Synchronicity
Този постер е така красив по космически и артистичен по човешки, че веднага си казваш, че той репрезентира нискобюджетен, но качествен проект.
They’re Watching
Нещица от живата природа са подредени уж случайно така, че да оформят нещо по-голяма и по-впечатляващо, за да се получи някаква цялостна концепция. До тук нищо новаторско. Но комбинацията от гравирана гъста кръв върху бетонената земя придава смразяващо усещане и на плаката, и на филма.
Lo and Behold: Reveries of the Connected World
Очевидно това е плака, който е просто визуална репрезентация на това какво се случва в главата на Вернер Херцог. Някъде там може да намерите отдавна загубеното зарядно за телефона ви.
The Purge: Election Year
Въпреки че се развиват в далечното бъдеще, всички филми от тази хорър научно-фантастична поредица много точно успяват да отразят духа и нагласите на нашето си време. Тази година плакатът на третата част ни въздейства освен с екипировката за бунт, най-вече с комбинацията на цветовете – болезнено червено, бяло и кървящо синьо..
Moonlight
Това е филм за израстването. Последният такъв успешен, на където се е запътил и „Moonlight“ беше, „Юношество“. Ако съдим само по плакатите, този трябва да е още по-награждаван през идващия сезон на рекапитулация на най-добрите филми на годината.
Неоновият демон
Ако се премахнат имената на хората, които са направили този филм, плакатът по-скоро ще подхожда за корицата на някое шикозно и претенциозно модно списание.
Пазители на Галактиката vol. 2
От Марвел са подходили доста нетрадиционно с този постер. Той е съвсем в духа и естетиката на корица на рок албум, и то излязъл на касета, през осемдесетте. Надяваме се и саундтрака да му е толкова добър. А, да, и филма, и филма…
Саламена фиеста
Добри плакати стават и от кренвирши. Този конкретно си виси волю-неволю в някакво неидентифицирано жълто-бяло пространство. Толкова е нестандартен, че е твърде вероятно да се хареса дори и на Бергман.