Копродукцията на Босна и Херцеговина, Словения, Германия и Хърватия „Мъжете не плачат“ („Men Don’t Cry“, 2017) насочва вниманието към въоръжените конфликти през 90-те години на ХХ век в бивша Югославия. Те не само видимо разрушават земята, но оставят и дълбоки рани в спомените на воювалите нации.
„През лятото на 2010 г. се записах за събитие, което една организация за мир беше насочила към военните ветерани от бивша Югославия. Основната ми цел беше да направя изследване, което да ми послужи за основа на късометражен документален филм. Самият аз участвах във войната в Босна и си помислих, че подобен уъркшоп би бил възможно най-доброто „потапяне“ в историята… Вярвах, че отдавна съм оставил зад себе си личните военни преживявания.
Мислех, че тази глава от живота ми е затворена. Само че уъркшопът ме обхвана изцяло. Седях с хора, които буквално бяха стреляли един срещу друг. И за да съм максимално точен – ние бяхме стреляли един срещу друг. Имаше напрежение, да, но онова, което започна като пространство, изпълнено с недоверие и дискомфорт, се превърна в необичайна връзка, изтъкана от разбирателство и съчувствие. Емоционално напрежение, нетипично динамична комуникация и за финал катарзис, който ме накара да създам игрален филм по темата“, споделя замисъла на „Мъжете не плачат“ режисьорът Ален Дърлевич, който заедно със Зоран Соломун е и сценарист на филма.
