Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Интервюта Константин Божанов за “АВЕ”: Не се отказвам лесно от онова, което обичам!

Константин Божанов за “АВЕ”: Не се отказвам лесно от онова, което обичам!
Константин Божанов за “АВЕ”: Не се отказвам лесно от онова, което обичам!
Cinefish.bg

Интервюта
Константин Божанов за “АВЕ”: Не се отказвам лесно от онова, което обичам!

28.02.2012, 19:34  |   Видяна: 3648  |   синефиш.бг  |   ИНТЕРВЮТА

от Лора Трайкова

Не един режисьор подхожда към дебютния си филм много лично. Вие също избрахте да разкажете лична история. С какво ви вълнува тя, години след като сте я преживял?

Не бих определил "Аве" като автобиографичен филм - историята е почти изцяло плод на фикция. В нея същеcтвуват автобиографични елементи, но те са по-скоро отправна точка. Подобно на главния герой Камен, когато бях на 19 години, аз самият се сблъсках с последствията от смъртта на един от най-близките ми приятели. И подобно на Камен, романтичните ми представи за смъртта претърпяха крах. Прототипът на главната героиня е момиче, което една нощ буквално намерих на прага си, и чиято магнетичност и енигматичност се опитах да превъплътя на екрана.

Константин Божанов

"Аве" е road movie за сблъсъка на двама тийнейджъри със светa на възрастните. Филмът разказва една необичайна любовна история между двама по своему алиенирани герои - патологична лъжкиня, избягала от къщи и млад художник, който, подобно на Холдън Колфийлд от Спасителят в ръжта, е решен, независимо от последствията, винаги да каже истината. В това отношение, тематиката на "Аве" ми е изключително близка и никога не е представала да ме вълнува. 
 
Колко дълъг беше пътят на "Аве" от проект до екрана – кога се роди идеята ви за него, как намерите финансиране, доколко се промени първоначалният ви сценарий в различните етапи на осъществяване на продукцията и… защо не се отказахте, въпреки очевидно нелекия път на филма?

През 2006 година, съвместно с Арнолд Баркъс, моят съсценарист и в "Аве", работех по съвременна адаптация на Престъпление и наказание, чието действие се развива в Бруклин. Поради мащаба на проекта, скоро ми стана ясно, че реализацията му като дебютен филм би била изключително трудна. Един ден, докато седях на по бира с един мой приятел режисьор, и се оплаквах, че сигурно ще отнеме години да осъществя този проект, той ми подметна: “Ти разказваш толкова много увлекателни истории от юношеството си, защо не напишеш нещо близко с тях? Нещо, което да можеш бързо да осъществиш...” Така се роди идеята за "Аве". Онова, което не знаех тогава, е че ще минат години преди тази идея да се превърне в завършен филм.

Първоначално започнах да развивам "Аве" с продуцентите Фред Белаиш и Джофроа Гризон от Shilo Films, Париж. Скоро след това в проекта се включи Димитър Гочев от Камера. Финално, филмът беше финансиран от НФЦ, KB Films (моята кино компания), Камера, БНТ и чрез предварителна продажба за френска дистрибуция и световни продажби на Le Pacte, Париж.

Сценарият претърпя много варианти и промени, в които, спроред мен, загуби част от първоначалната си свежест. И ако трябва да извадя за себе си поука за следващия филм, тя е да се подчинявам изключително на инстинкта си и да избягвам формули, както в структурата, така и в съдържанието. Едни от най-оргиналните произведения в киното са резултат от несъобразяване с наложените канони.

Константин Божанов и екипът в Сараево

Що се отнася до постоянство ми - аз не се отказвм лесно от онова, което обичам. Пример за любовта ми към определен проект е връщането, седем години по-късно, към идеята за Престъпление и наказание.

Филмът ви има вече богат фестивален живот и няколко международни награди, но му предстои да се срещне с българската публика - на 9 март ще открие 16-ия София Филм Фест. Какви са очакванията ви и евентуалните ви притеснения от срещата му с нея?

Емоционалната ми реакция с българския зрител е изключително силна. Когато филмът беше представен на Златна Роза във Варна, аз избягах по време на прожекцията и не се върнах обратно, за да не срещна зрителите и да не ми се наложи да коментирам филма с тях. За моя голяма изненада, критиката (и публиката) реагира изключително позитивно.

Едно от нещата, които биха ме зарадвали безкрайно, е ако "Аве" успее да разруши, макар и частично, отвратителния стереотип, че “в България се гледа само кино чалга и няма публика за друго кино”. (Това е цитат!) Аз бях в шок когато ме посъветваха да не обявяваме наградите на филма, защото публиката се “плашела от това” звучало “прекалено интелектуално”. За мен подобно отношение към кино публиката е изкючително цинично и просто ме вбесява. Аз вярвам, че в България има публика за едно друг тип кино - кино с човешки измерения.

Надеждата ми за "Аве" е в 18-28 годишните зрители. Вярвам, че ще успеят да се идентифицират с главните герои. Както и в техните родители, на които "Аве" би напомнил за привидната безгрижност на младостта.

Кои бяха най-любопитните и кои бяха най-изненадващите реакции, които сте получавал от зрители след прожекциите на "Аве", на различните международни фестивали?

За сега "Аве" се радва на изкючителна популярност сред зрителите на многобройните кино фестивали, на които е показван. Ентусиазмът варира в зависимост от страната, но залите често са препълнени и билетите продадени предварително. Критиката също реагира добре. С изключение, на моето любимо издание Hollywood Reporter, с което си лягам и ставам. Шегувам се, разбира се...

Непосредствено след България, "Аве" тръгва по кината в Швейцария и Франция. И съм много любопитен какви ще бъдат реакциите на критиката, както и бокс офисът.

Аве на Константин Божанов

Къде можете да поставите "Аве" сред останалите български филми през последните две години – смятате ли, че той носи по-различен, може би нетипичен за новото българско кино отпечатък, поради факта, че вие живеете отдавна извън България?

Определено смятам, че "Аве" не е типичен филм в измеренията на съвременното българско кино. Причините за това са много, и една от тях най-вероятно е, че живея предимно извън България, другата е типът кино, който обичам и към който се стремя.

Въпреки че историята ви е ситуирана в България, тя би могла да се случи навсякъде, и героите в нея не са само типични български персонажи. Защо я заснехте филма у нас, въпреки че той е международна ко-продукция?

От самото начало "Аве" беше писан за България и въпреки универсалността на историята, никога не съм си представял да бъде заснет на друго място. В един момент имах предложение да пренапиша сценария за английско говоряща страна но това за мен не беше вариант.

Как открихте Анжела Недялкова? Тя е непрофесионална актриса – с какво ви спечели, за да й поверите главната роля? Още повече, че първоначално сте се спрял на друга актриса…

Един от проблемите, с които се сблъсках докато работех по кастинга на "Аве", беше изкючително негативното отношението кьм непрофесионалните актьори в България. Самото определение “натуршчик” добило безкрайно пренебрежителна конотация.

Единственото, което в крайна сметка има значение, е дали изборът за определена роля е подходящ или не, всичко друго е въпрос на етикети. В случая с "Аве", Анжела Недялкова беше най-подходящият избор.

Аве на Константин Божанов

Различаваше ли се вашият подход към работата с нея, от отношението ви към професионалните актьори и в какво?

За мен беше ясно от самото начало, че основното, което трябва да дам на Анжела, е чувството за сигурност и протекция. Останалото беше просто въпрос на финото й  моделиране в ролята. Моят стил на режисиране е да режисирам минимално - намесвам се само когато виждам, че пред камерата се случва нещо неубедително, което не носи духа на сцената или историята.

В тази връзка, в работата ми с част от професионалните актьори се наложи да се намесвам много. Практитата ми с тях беше следната - дубли докато не престанат да “играят” или “да си правят ролята”. В момента, в който буквално отказваха да играят, за мен нещата започваха да се получават.

Ованес Торосян също не е първият ви избор за другият главен герой – Камен. Ролята му първоначално е трябвало да бъде изпълнена от брат му Тигран. С какво пък ви впечатли Ованес и как се справи той в първата си отчетливо главна роля в киното и в партньорство с една „непрофесионалистка”?

Ованес Торосян беше единственият актьор, на който можех да повярвам в ролята на Камен.

Кои са актьорските качества, които цените най-много и търсите да откриете у актьорите, с които работите?

Истинност и пълно отдаване на ролята - качества, които изисквам също и от себе си като режисьор.

А имате ли вече идея за следващ филм, която можете да споделите?

Както вече споменах, върнах се към идеята (нека така да я наречем) за "Престъпление и наказание", въпреки че романът на Достоевски е само инспирация за нашата история. Отново работя с Арнолд Баркъс, и сме близо до завършването на първи вариант на сценария.

Освен режисьор, вие сте и визуален артист, а имате и студио за арт продукция в Ню Йорк. По какъв начин си помагат и как си пречат различните ви занимания? Къде се чувствате най-удовлетворен?

KB Projects, арт студиото ми в Ню Йорк, е просто бизнес, който за съжаление продължава да изяжда голяма част от времето, което бих желал да посветя на кино и изкуство.

След многократно отлагане на изложби през последните две години, за първи път работя върху нова изложба от скулптори и фотографии.

Успешна премиера в България!

Благодаря.

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg