П(р)осветени коментират, че “Чудовищно” е кръстоска между “Проклятието Блеър”, “Годзила” и “Война на световете”. След мащабната кампания за най-голяма загадъчност, която се разрази в интернет, зрителите са склонни да очакват всичко от филма. Това е хубаво, защото очакванията са високи, но не са конкретни, което означава, че съществуват доста варианти да бъдат удовлетворени, и е лошо, защото много лесно могат да бъдат разочаровани, ако се окаже, че филмовият продукт, от който отсъстват каквито и да било известни имена е просто поредният “кьорфишек”.
Такива неща минават през главата ти преди да си гледал “Чудовищно”. След като го гледаш се чудиш дали да развалиш удоволствието от очакването на потенциалните му зрители, като разкриеш за какво всъщност става дума в сюжета или да нахвърляш няколко общи, загадъчни думи, колкото да налееш още масло в огъня на мистерията.
Сред положителнити качества на филма на първо място трябва да бъде зачислен фактът, че въпреки фантастично-ужасяващия фон, доминира личната история – тази на няколко млади хора, оцелели от купона по случай заминаването на един от тях на работа в Япония. Междуличностните отношения, любовната история и психологическите детайли идват да покажат, че всяка мистификация се приема по-добре, когато е обвързана със съвсем разбираема човешка драма. Вторият плюс е дългосрочното напрежение, което фабулата успява да поддържа относно истинския характер на силата, която бавно, но сигурно разрушава Ню Йорк.
Основният недостатък е, че въпреки гореспоменатите съчетания, вече сме гледали достатъчно такива истории и относително оригиналният опит за разказването на тази не променя факта, че в крайна сметка всичко случващо се на екрана е своеобразно “дежа вю”, във вид на сюжетни похвати (и обрати), които са “заети” от множество други филми.
Истината е, че след като свърши “Чудовищно” се оказва доста банална история, облечена в доспехите на нещо неочавано, но удоволствието от заблудата трае само докато разопаковате напълно изненадата. Е, все пак не е толкова зле като “Проклятието Блеър”...
0 гласа