„...песничката стара за пазачите на фара.“ Валери Петров
Ежедневието на пазач на фара може да е скучновато, но понякога крие изненади, които могат да са приятни и да се окажат съдбоносни за човечеството. През 1985 съдбата запраща дълбоководната принцеса Атлана (Никол Кидман) в обятията на пазач на фар край Мейн и от тяхната искрена и споделена любов се пръква Артър. Дете от смесен брак, той е надарен с най-обикновен комплект суперсили, към които се добавят и рядко срещаните способности да плува дълго и бързо, без да си поема дъх и да говори под водата без да пуска мехурчета. Читателят вероятно се досеща, че става дума за Аквамен - героят от комиксите на DC, който витае из виртуалното пространство от 1941, повече от едно десетилетие по-млад от персонажа на Александър Беляев от "Човекът - амфибия".
Супергеройският филм се оказва изключително доходоносно предприятие, с финансова равносметка, която надминава всички останали жанрове. Несериозното ми отношение към "Аквамен" и всичките му събратя от киноиндустрията е по-скоро приятелско намигване към този интересен антропологичен и културен феномен в планетарен мащаб.
С краткото си присъствие на екрана в компанията на Батман, Суперман и тяхната група защитници на Справедливостта, персонажът на Аквамен е бегло познат на любителите на комиксовите киноадаптации. Зрителите са забелязали, че той /Джейсън Момоа/ изглежда по-атрактивно без фланелка и филмът не се заема да опровергава тази констатация. Принц и незаконен син на принцеса от морските дълбини, той е връзката между Земята и Водата. Когато научава за опасността, която грози света, в който живее, той излиза от инертното си съществуване и започва да се интересува от правата си и властта, която му се полага. Филмът разказва за неговия път, за неговото съзряване и за формирането на амбициите му. Негова сподвижница и съратница е Мера (Амбър Хърд), още една принцеса, за която животът на твърда земя е малко познат.
Режисьорът Джеймс Уан не оставя нищо на случайността и избира простотата на линейния разказ, лесен за следене и разбиране. 41-годишният австралиец следва формулите на успеха, като започва с великолепна подборка от актьори с доказана репутация: Никол Кидман, Долф Лундгрен, Уилям Дефо и Патрик Уилсън. Към тази китка от звездни имена, той добавя подходяща доза хумор (все по-печеливш подход в супергеройските филми) и отправя дълбок поклон към класическите произведения, с които е израстнал. Познавачите без усилие ще преброят визуални цитати от поне двайсетина филма като "Индиана Джоунс", "Аватар", "Екскалибър" и "Властелинът на пръстените". Изградил репутацията си в жанрове като екшън и хорър, Джеймс Уан представя епични батални сцени далеч от баналното клише, като използва до краен предел уникалните възможности на подводната среда.
"Аквамен" разказва история, в която се преплитат психоанализа, конфликти между природени братя (сърдечни поздрави на Тор и Локи!) и защита на околната среда (водеща причина за основния конфликт във филма). И ако до голяма степен сюжетът остава в рамките на конвенционалността и артефакта (Да спасим планетата!!!), то "Аквамен" е абсолютен шампион в екранното изображение. Художници и дизайнери създават технически и естетически връх, небивал визуален барок, който прелива от екрана и залива залата. Подводният свят е мястото, където се развива действието и тук цветовете и формите на флората и фауната не могат да не предизвикат възторг и екстаз у всички поколения зрители.
С "Аквамен" Джеймс Уан отваря вратата на нов франчайз, който притежава потенциала на "Междузвездни войни". Той е безспорно на равнището на най-успешните тазгодишни филми ("Жената чудо" и "Черната пантера"), и по всичко изглежда, че още дълги години ще се наложи на Джейсън Момоа да стиска тризъбеца, символ на неговата мощ и ефикасно оръжие .